Ароматът на козунак по това време на годината изпълва кухните, понася се през отворените прозорци и закачливо гъделичка ноздрите. Ухае на прясно изпечено, на топло, на домашен уют и празници. А всъщност ароматът идва най-вече от ванилията и захарта. В козунаците се добавят още сладкарски есенции, бадеми, стафиди.
Вълшебството е в сърцето - на човека и на сладкиша!
Месенето на козунак не е за всеки. Изискват се познания, търпение, време и, разбира се, любов. В днешно време много хора предпочитат да отидат до магазина и да си купят готов козунак. Избират според вида, препоръките на познати или пък производителя. По-малко са ентусиастите, които ще отделят от скъпоценното си време, за да месят и пекат сами великденските сладкиши.
В стаята, в която се меси, трябва да е топло, за да бухне добре козунакът. Казват, че за да се получи мек и вкусен козунак, тестото трябва да се удари поне 400 пъти у масата. Хитреците използват друга тактика. Разделят тестото в няколко найлонови торбички, завръзват ги добре и го слагат в пералнята на центруфуга (на около 500 оборота). Енергичните движения размесват тестото много добре.
Друга важна хитринка е маята да не се смесва със захарта. За да шупне, в нея се слагат само няколко кристалчета. Останалата част се прибавя към брашното.
Когато се разчупи, хубаво изпеченият козунак се дели на конци. Именно това е спецификата на великденския сладкиш. Постига се с дълго месене, докато се появят мехурчета по повърхността. Тестото се усуква само в една посока, но по много пъти.
Поне на Великден може да забравите диетите и да похапнете от ароматния сладкиш. За здраве е и по-добър живот!
