Това лято бяхме на море в „Св. св. Константин и Елена” и решихме да разделим дългия път обратно до София с нощувка в Жеравна (с тригодишно дете в колата дългите почивки са повече от желателни). Останах приятно изненадан колко по-камерно, спокойно и автентично място е Жеравна в сравнение с Копривщица.

За комерсиализацията на родното място на Каблешков и Бенковски вероятно най-голям принос има фаталната близост до София и Пловдив (около 100 км и от двата града), което означава повече хора, а оттам и прекомерно строителство, лачени имитации на възрожденска архитектура и езикови извращения като например кръчма First Gun („Първа пушка”, която вече не работи).

Жеравна (50 км северно от Сливен) се е спасила от всичко това. В малкото старопланинско село дори няма банкомат, което, поне за мен, е гаранция за спокойствие и истинска почивка. Местните жители са около 400, т.е. малко повече, отколкото в Мелник.

Отседнахме в къща за гости „Имало едно време” (43 лв. за двойна стая през Booking.com), която се намира в края на селото, близо до родния дом на Йордан Йовков. Собствениците на имота живеят в Бургас, така че се наложи, шофирайки бавно по тесните улички, да вземем ключа за къщата от механа "Старча".

В двора си „Имало едно време” разполага с прохладна кухня с всичко необходимо и още по-прохладна механа. Ако не ви се готви, идете в „Йовина къща” (нагоре по стръмната улица от мегдана), чийто ресторант е с безспорно най-добрата гледка към плисетата на Стара планина. В менюто вниманието ни привлече жеравненската гръмната чорба, която обаче през лятото не се предлага. Защо е гръмната ли? Ами защото е само със зеленчуци, а липсата на месо се „наказва” с пренебрежителното название.

Ресторантът в „Йовина къща” предлага най-добрата гледка към плисетата на Стара планина

В Жеравна (феновете на чудесния роман „Възвишение” са свикнали със старото му име – Жеруна) има четири музея: родната къща на Йовков, къща Сава Филаретов, къща Руси Чорбаджи и художествената галерия, в която има и впечатляваща колекция от стари шевни машини. Входът за възрастни е 3 лв., като може да си вземете комбиниран билет за всички обекти, който струва само 9 лв.

За беседа се заплащат допълнително 5 лв. Работното време на музеите от 1 май до края на октомври е 9:00-12:30 и 13:30-18:00 ч. През останалите месеци е отворено в часовете 08:00-12:00 и 13:00-17:00.

През лятото, надвечер, в центъра на селото ще видите дузина внучета на местните, които редуват играта със смартфоните с малко футбол. А ако сте в Жеруна точно по жътва, нощната ви разходка ще бъде още по-романтична и приятна заради светулките, тези праотци на LED осветлението.

Обиколихме всички музеи в селото и научихме доста факти, които след това бързо се забравят. Запомних най-вече неочакваните неща – грижливо ограденото с дъски лястовиче гнездо в къща Руси Чорбаджи и репликата на чистачката в дома на Филаретов „Не снимай, преди да съм си махнала кофите. Сакън!”

С две думи – Жеравна е чудесно място за разделяне на дългия път от/до морето. Догодина детето ще е по-голямо и ще се постараем да разгледаме и Котел.

Родната къща на Йордан Йовков