На 8.09 отбелязваме Международния ден на грамотността. Обявен e от ООН на 17 октомври 1965 г., а за пръв път е честван през 1966 г. Специалният ден е с цел да усили действията на обществото за разпространение на грамотността. По този повод се запитахме - кои са най-често допусканите граматически грешки в българския език в днешни дни. Списъкът е дълъг, но ще се концентрираме само върху няколко.
1. Пълен и кратък член
Това е езикова практика, която затруднява много голяма част от българите. Често можем да срещнем табели с надписи - „Обекта се охранява от куче”, „Магазина се премести”, „Паркинга е частен” и т.н.
За да проверим дали думата изсиква пълен или кратък определителен член, можем да следваме това семпло правило:
Ако можем да заменим думата с „Той”, тя трябва да получи пълен член.
Ако можем да заменим думата с „Него”, тя трябва да получи кратък член.
По този лесен начин разбираме кой е подлогът в изречението. А подлогът или сказуемното определение изискват пълен определителен член.
2. Бройни и редни форми на съществителните
Тези грешки се допускат както в правоговора, така и в правописа. Често в новинарски емисии и вестникарски заглавия можем да прочетем за "трима министъра" или "няколко студента", което не е правилно.
Ще намалим грешките, ако следваме това простичко правило:
Бройна форма имат съществителните имена от м.р., които означават нелица (предмети, неодушевени) и завършват на съгласна.
Например: три месеца, седем начина, няколко промила
Съществителните имена, които означават лица (одушевени), имат само форма за мн.ч. след числителни бройни имена. Например: двама писатели, шест ученици, петима работници
3. Как се изписват чуждите думи
Езикът е жива материя и поради тази причина се променя и развива. Някои думи, които са с намалена употреба, се забравят. В практиката пък навлизат все повече, които са заимствани от чуждите езици. В това число влизат много технически термини, които рядко се превеждат. Така се появяват думи като пиар, пърформанс, супервайзър, рутер и т.н. В тези случаи обикновено се следват правилата за превод и транслитерация от езика, източник на думата. Ако тя не е записана в Правописния речник, може да се провери в Речник за чуждите думи в българския език.
Други често допускани грешки:
Други често допускани грешки:
- запетаи
Тук се допускат много грешки, най-вече заради грешното схващане, че там, където се прави пауза, когато се изговаря изречението, се поставя и запетая. В раздел „Пунктуация” в предговора на Правописния речник на БАН са описани всички правила и изключения за използване на този знак.
- образуване на множествено число
Често допускана грешка в тази област е изписването на –ий като окончание за образуване на множествено число. Така се получават неправилните думи като батерий, кайсий, симфоний.
- използване на главна буква
Под влияние предимно на английския език, често и българските думи получават главна буква, без това да е нужно. С главна буква се изписват същински и несъщински собствени имена, първата дума от изречението в текст, някои нарицателни съществителни, както и думи, върху които пада логическото ударение.
Места, на които можем да проверим дали пишем правилно:
1. Нов правописен речник на българския език на Института за български език при БАН
2. Служба „Езикови справки” към Секцията за съвременен български език при БАН с телефони за въпроси - 0900-12-230 и 0879 66 83 63
3. Сайтът „Как се пише?” - kaksepishe.com
4. Блогът на Павлина - pavlinav.wordpress.com
