Има едно място в София, което е буквално като извадено от страниците на „Алиса в Страната на чудесата“. На външен вид малко, а влезеш ли – огромно; кокетни мебели с винтидж излъчване, мекота, светлина, топли тонове и снимки по стените, от които те гледат жени с кадифе в очите. Студиото е Vesper, а авторката на снимките –Мирослава Дерменджиева. Тя е професионален фотограф, чиято сила и страст са женските портрети. Любопитно ми е да науча може ли една фотосесия да бъде като терапия за самочувствието на жената – да й помогне да се харесва повече и да се приеме в цялата си не/перфектност.
Как трябва да се подготви една жена за фотосесия?
Фотосесията не е нещо, което се правивсеки ден. Подаряваме си я най-вече по повод – рожден ден, годишнина или друг празник. Именно заради това е добре да я обмислите добре предварително. Какво точно искате да покажете от себе си - че сте строга, усмихната, драматична или пък супер сладка?! Независимо каква визия искате да имате на снимките, е важно да обърнете внимание на всеки детайл. Идете на фризьор, след това на гримьор и маникюрист. Тези грижи не само ще ви направят външно красиви, но с тях ще насочите цялата си мисъл към нещо специалното, което правите за себе си. Така ще повишите самочувствието си, а това ще проличи и на снимките.
Имала ли си случай жена да не се харесва реално, но да се влюби в образа си от снимката?
Едно от момичетата, с които съм работила, категорично не искаше да снимам лицето й - не се харесваше. Казах й, че има чудесни черти, но тя настояваше, че няма красиво лице, само тяло. Въпреки това й направих няколко снимки и след като ги видя, възкликна – „Господи, това аз ли съм!“. Хареса се безумно много.
Може ли фотосесията да подейства като терапия на жената, да промени самочувствието и себеусещането й?
Когато снимам, аз показвам на жената каква наистина е тя, във всичките й нюанси, ъгли и посоки. Защото тя е и моментният магнетичен поглед, и лекото завъртане, и жестът – всичко това. По време на фотосесия акцентирам върху хубавите черти на жената. След това тя с удоволствие може да постави снимката в рамка, да я сложи на стената и да се наслаждава на образа си. И да знае, че тази красота струи от него.
Когато снимаш, чувстваш ли се като феята кръстница, която прави от Пепеляшка красавица?
Жените сме ужасно критични към себе си. А всъщност сме толкова красиви. Казвам го аз, която се критикува опустошително. Моят фотоапарат не е вълшебна пръчица. Но вълшебството е в нас самите.
Как реагират хората, когато се видят на снимка, направена от теб?
В началото им е малко трудно, защото не са се виждали на професионални фотографии. Свикнали са със селфитата, където качеството е ниско и имат само една гледна точка. Виждайки нещо различно, първоначално може да са скептични, да се чудят те ли са изобщо. Колкото повече се гледат обаче, толкова повече се възпроемат. Имала съм хора, които въобще не могат да се познаят на моите кадри. Обикновено това са жени с ниско самочувствие, които не се чувстват комфортно в собствената си кожа. А красивата снимка срещу тях всъщност им казва точно обратното!
Кое е е най-важно, за да стане хубава снимката?
Техниката е може би на първо място. Гримът също е много важен. По друг начин се получават нещат, когато красивите си черти си подчертаят. Връзката между фотографа и модела също е отр значение. Всичко е важно и комплексно. Един детайл от веригата да липсва и вече не е същото.
Кое е най-голямото ти фотографско предизвикателство?
Скоро с Цеци Красимирова правихме сесия за календар за американска фирма. Концепцията беше за секси визия, по-дръзка, отколкото аз съм свикнала да правя. Притеснявах се малко дали ще се справя, но съм много доволна от крайния резултат. Успяхме да се срещнем по средата с изискванията на клиента и моите възможности и се получиха хубави кадри.
Какъв е твоят стил на снимане? Къде си най-силна?
Моят тип фотография е по-ефирен, романтичен и пеперуден. В снимките ми присъстват много пастелни тонове с романтична нотка. Предпочитам по-топлите цветове. Залагам на мекото женствено излъчване. Не си падам по изкуствените подобрители – екстеншъни и силикон. Искам естествената красота да е представена по естествен начин - ефирно и жизнено.
Силата ми е в портретите, и то на жени. От малка гледам реклами и фотографии на жени. И често се чудя как са се събрали тези гени, че да направят такава красота! Винаги искам да изкарам най-хубавото от хората.
Правиш ли си селфита?
Да, но моите са хубави селфита (смее се). Снимам се с моя фотоапарат, а да направиш автопортрет е доста трудно. Моите селфита са снимки, които бих направила на някой друг. Преценявам мястото, фокуса, обстановката. Самата снимка трябва с нещо да е интересна, да е хубава като кадър, да разказва.
3 неща, които не бива да правим, когато позираме?
Има някои фотографски канони, които трябва да се спазват. Това са неща, които хората не знаят, на пръв поглед дреболии, но всъщност са много важни. В кадър не бива да има лакти. Хубаво е обаче да има движение, динамика. Естествената визия се оказва най-трудна за показване.
За това кои са основните грешки при позиране, очаквайте материал с примерни снимки от Мира Дерменджиева съвсем скоро.
