Празниците са топлина, семейство, огън, подаръци, мандарини, но... празниците са най-вече красота. Хората, които успяват да я уловят и да я покажат в различните й форми, са съвременните магьосници, които вместо коледен златен прах или крило от прилеп използват... тънкописец. Запознайте се с Петя Константинова. Тя рисува от... винаги! И за тазгодишните празници е подготвила страхотни календари, картички, дървени дъски и лъжици, подложки за топли чашки и кибрити, в които се влюбихме от пръв поглед.
Sometimes dream come true...
Откога рисуваш? Спомняш ли си първата си завършена рисунка?
Винаги съм рисувала… нямам спомен за период, когато не съм го правила… по-скоро има дълги периоди, в които рисуването е било затрупано от други приоритети – следване, изпити, професия, семейство… Не съм му отдавала значение и време и не съм го приемала като възможност за реализация, но винаги е намирало път да излезе на повърхността... особено след силни емоции и душевни терзания.
Казват, че музикант къща не храни, а илюстратор?
Вярно е, че артистичните професии се възприемат като несериозни и непостоянни, но това далече не е така. За разлика от професиите, които са впрегнати в коловоза на офисния живот и постоянния доход, свободната професия се движи в среда, лишена от постоянство и сигурност и месец с месец не си приличат, особено по отношение на финансите. Свикнали сме да измерваме работата единствено чрез заплатата и често се случва хора да работят в среда, която не ги удовлетворява и не ги прави щастливи, но парите насреща оправдават този техен избор. Считаме за успели тези, които са се добрали до високи позиции и заплащане, но не си даваме сметка, че тези успехи често са за сметка на нещо друго – лично време, семейство, здраве.
Не бих могла да говоря от името на всички илюстратори, музиканти или артисти, затова мога да кажа единствено от своя опит – да, доходите са непостоянни и не идват на равни периоди, като месечната заплата, но трудът се заплаща, а удовлетворението от това, което правя, е в пъти по-голямо. И никаква заплата не си струва, ако в крайна сметка работата те стресира и руши душевното и физическото ти здраве.
В илюстрациите ти често има ангели и котки? Защо?
Обичам животните и котките често се разхождат из рисунките ми… Може би защото у дома си имам цели два броя.
Рисуване на хартия или дигитално – кое ти е повече на сърце?
На хартия! Определено! Никога не съм рисувала на компютър. Използвам го само за оцветяване на готови рисунки, които съм нахвърлила ръчно с тънкописец върху белия лист. Не бих искала да омаловажавам дигиталните рисунки, но в хартията има някакъв различен чар и магия… поне за мен.
Ако Коледа е жена, как би я нарисувала?
Като очаквана гостенка.
Коледа за теб е…
Аромат на мандарини и портокали. Може би защото в детството ми този аромат влизаше у дома единствено в края на декември.
Най-любимото ти коледно нещо от детството...
В моето детство нямаше Коледа. Имаше Нова година и Дядо Мраз, куклен театър за празниците… имаше „Милион и едно желания“, „Неочаквана ваканция“ и „Здравейте малки, големи и още по-големи момичета и момчета“… Обичах много подаръците под елхата (още ги обичам, макар че вече елха няма, заради котките), обичах снега по покривите под тераската на блока и вкусотиите, които баба приготвяше само за специални случаи.
Какви са новите коледни неща, които си сътворила тази година?
Най-новите творения са рисунки върху дърво – кухненски дъски, дървени лъжици и подложки за топли чашки. Допирът с дървото се оказа много зареждащ и вдъхновяващ, а котките и ангелите се чувстват съвсем уютно върху него.
