След като кадърът на мъглива София от Иван Димитров намери място в престижния Топ 20 на National Geographic за най-добри потребителски снимки на 2016-а, най-логично беше да поканим фотографа за интервю!
Колко време ти отне да заснемеш кадъра от Копитото, отличен от National Geographic?
От цели две години чаках такова време и постоянно се качвах там, когато имах възможност.
Кога обикновено може да се наблюдава подобна гледка над София?
Всяка зима падат мъгли за по няколко дни. Тази зима паднаха малко по-рано от мината – към края на ноември. Миналата година паднаха в началото на декември, а по-миналата – около средата на декември. Имало е и през януари, доколкото си спомням.
С каква фототехника направи снимката?
Малко стара, но ми върши работа – фотокамера Nikon D300 с обектив NIKKOR 80-200mm f/2.8. Реално това е най-използваният от мен обектив.
Как се почувства, след като разбра, че си попаднал в престижния Топ 20 на списанието?
Беше доста приятно, все пак това е National Geographic! И когато някой избере твоя снимка измежду хилядите, които се споделят всеки ден, е доста приятно чувството, че са оценили труда ти. Особено след като преди това същият кадър имаше и други успехи в сайта на списанието.
Какво те привлича в есенните мъгли над София и откъде тази страст към нощната фотография?
Като цяло мъглите ми харесват, особено когато си над тях – сякаш долу е един друг свят и ти си над него. Най-неприятното е пътуването из тях, особено нощно време, но когато пътуваш често по един и същи път, го научаваш. Без да знам защо, нощните снимки просто винаги са ми допадали – изглеждат някак си магични.
Кадрите ти притежават естетиката на Дейвид Линч. Имаш ли любими фотографи и филмови режисьори, които те вдъхновяват?
Реално няма специални хора, които да ме вдъхновяват. Колкото и странно да звучи, изключително рядко гледам чужди снимки – освен тези на приятелите ми или случайно попаднали в полезрението ми кадри във Фейсбук или други сайтове. Не желая да копирам някого, а искам да правя всичко сам, да се уча от грешките се, а не да взимам наготово от друг.
Освен мъглите и нощта, какво те вдъхновява фотографски и обичаш да снимаш?
Просто обичам да пътувам и да търся интересни гледки и места, които да заснема. Нещата, които ми е най-приятно да снимам, са природата и авто-мото спортовете.
Съветите ти към младите фотографи, които тепърва пробиват в изкуството?
На първо място – да познават добре фототехниката си, което е свързано с много четене и практика. Впоследствие идва постоянството и обикалянето в търсене на перфектния кадър – трябва да си готов да отидеш на едно място 10 пъти, но дори да няма хубава гледка, да си готов да се върнеш поне още веднъж, защото може да случиш на такава. Както например стана с мен и въпросния кадър, отличен от National Geographic.
