.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Нанси Боровик: "Животът е кратък" е клише, защото е истина

Евгений Милов | преди 18 седмици
Снимка: Nancy Borowick
Интервю с фотографка Нанси Боровик, която заснема едновременната загуба на родителите си от рак

Нанси Боровик е фотожурналист, която в момента живее на Гуам от Марианските острови в Тихия океан. През годините представя различни хуманитарни истории за редица престижни медии като The New York Times, The Washington Post и CNN, но най-силна остава серията й "Cancer Family", която впоследствие издава като "The Family Imprint: A Daughter s Portrait of Love and Loss" - книга, документираща битката на родителите й с рака, която и двамата губят един след друг. Разговаряме днес с Нанси за чувствата, спомените и равносметката за живота, останали от тежкия двугодишен период.

Как започна да снимаш "Cancer Family"?

Фотографирането на борбата на родителите ми започна доста естествено. Не знаех колко време ни остава заедно, но знаех, че искам и трябва да бъда с тях толкова по-често, колкото е възможно. Фотографията ми даде познат контекст, чрез който мога да предам по-добре това, което се случваше, като същевременно ми осигури безопасно разстояние, предпазващо ме от нещата в действителността. Мислех, че родителите ми винаги ще бъдат до мен през целия ми живот, така че когато разбрах, че ще ги загубя, преди да навърша 30 години, знаех, че трябва да намеря начин да ги задържа и уловя същността им.

Откъде намери сили и кураж да заснемеш и споделиш толкова лични и интимни кадри?

Имаше моменти, всъщност много моменти, в които снимането на моите родители ми позволи да отчасти да се изключа от реалността и дам почивка на сърцето си от цялата скръб. Често казано, мисля че много дълго време страдах от възможната загуба на родителите си, дори преди баща ми изобщо да се разболее, защото майка ми беше болна дълги години и винаги съм имала усещането за възможната й загуба. В известен смисъл фотокамерата ми служеше като терапевтичен инструмент, който да ми позволи по-добре да приема нашето положение, за да мога да бъда дъщерята и защитничката, която исках да бъда.

Заснела си внушителни снимки на родителите си в борбата с рака. Кои мигове, думи и спомени никога няма да забравиш от тежкия период?

Отговорът на този въпрос се състои в книгата "The Family Imprint: A Daughter s Portrait of Love and Loss" и е основание за издаването й. Чрез създаването на тази книга исках да разкажа цялата история, а не само историята за рака. Родителите ми не искаха да бъдат дефинирани от техните болести. Ракът беше само част от последните им житейски глави, които бяха много повече предвид 60-годишния им живот на тази планета. Да разкажа цялата история, означаваше да погледна назад към живота, който са имали, така че когато започнахме да разчистваме семейния ни дом, открихме десетилетия от спомени за нашия живот, което щеше да обогати по-голямата история, която разказвах. 

Целта ми да включа тези елементи беше да помогна на читателите да разберат откъде произлизаме. Няма правилен или грешен начин да се справим със загубата на близките хора, но разказвайки по-голямата история, се надявах, че нашият начин може да бъде пример, когато човек се сблъска с подобна ситуация. Tези елементи бяха важни и включени в историята, защото се надявах, че ще изглежда като семеен албум - подобно на онези, които поставяме върху лавицата с книги вкъщи.

Какво послание искаш да отправиш към останалите с историята?

Когато животът на родителите ми беше изправен пред смъртта, реших да се възползвам максимално от времето, което им оставаше на земята. Двамата избраха да живеят, израстват и обичат, като в резултат на това, тяхната смелост и сила вдъхновиха мен и останалите да живеем по примера, който си поставиха. Те ме научиха на много ценен урок за двугодишния период, в които боледуваха заедно, така че чувствам отговорност да го споделям с другите това, което баща ми казваше: "Никога не ни е било обещавано дълголетие, така че всеки ден е подарък". Родителите му са починали от рак, когато е бил малък, така че той научил този урок доста рано. Поради това искаше да се увери, че ще изживее живота си максимално пълноценно и без съжаления. 

Надявам се тази книга да предложи усещане за успокоение и съпричастност за онези, които изпитат загуба или чувства като тези с битката на родителите ми с рака. Знам от личен опит колко самотни и страшни могат да бъдат тези моменти. Надявам се също, че тази книга ще вдъхнови читателите да оценят времето, което имат и да държат повече на хората, които са им скъпи. Звучи като клише, но "Животът е кратък" се превърна в ежедневна мантра за мен след всичко - клише е, защото е истина!

Снимки на Нанси Боровик за борбата на нейните родители с рака можете да разгледате в галерията по-горе, както и в сайта на фотографката.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите