Здравейте,

Kакто ви обещах в предния материал, този път ще ви разкажа за първата си самостоятелна торта и за щурата идея на моята гръцка приятелка Елена. Един прекрасен ден в сладкарското училище в Солун дойдоха покани за участие в европейския международен конкурс за сладкари и хлебари ДЕТРОП, който щеше да се проведе в града. За да участваш в конкурса, трябваше да се класираш в предварителното състезание, което се проведе в училището, да получиш одобрение и да се запишеш. Аз не смятах да участвам, защото ДЕТРОП е престижен конкурс и не съм си помисляла, че мога да спечеля. Това ме спираше - не съм от хората, които обичат просто да участват, знаейки, че нямат шанс да спечелят. След двудневни молби, обяснения и убеждения, че това би било много забавно преживяване, моята добра приятелка успя да ме предума да се запиша. Освен това щяха да ни освободят за няколко дни от училище, така че и този фактор изигра ролята си. Реших да участвам с торта в категория сватбени, като исках да направя нещо нестандартно и цветно, което да създава настроение. Посъветвах се с моята любима майка и след общи мисли, идеи и проекти, стигнахме до резултат.

Паун върху топка от цветя и малки клонки с нежни разцъфнали цветчета. Смятах, че е нещо хем цветно, хем грациозно и интересно. Остана само да успея да осъществя проекта такъв, какъвто беше в ума ми. Започнах да правя проекта за мини тортата, с която трябваше да се представя за първоначалното одобрение за професионалния конкурс. Можеше да бъде част от цялостния проект и аз направих приблизителна миниатюра на върха: паун върху топка. Повечето материали ни осигури училището, а останалите си набавяхме сами. Нямах много инструменти, затова използвах и много подръчни материали.

Диетите и спортът са женски игри със Страхил Иванов

Историята му е вълнуваща, а той е вдъхновяващ. Истински професионалист и съвременен мечтател, Страхил сбъдва не само своите мечти, но и тези на които искат да водят един по-добър и здравословен начин на живот.

Основата на топката беше от стиропор, който облякох в захарно тесто и покрих с различни по размер и цвят нежни пролетни цветя. След това се захванах с птицата. Боите, които бях купила, определено не бяха най-добрите и това усложни работата ми. За да добия тъмно синия цвят на пауна трябваше да сложа много боя, а когато прекалиш с боята, фонданът се напуква и троши, съответно се налагаше да правя всяко нещо по няколко пъти. Тялото беше готово и забито върху пауна. Перата правих от отделни части, изрязани с капачки от червила, химикали и шишета. Работният процес беше истински забавна лудница! След 2 дни усърдна работа макетът беше завършен.

Получи се горе-долу добра визия като за първи самостоятелен проект. Доставих го там, където искаха и си заминах за България, защото започваше ваканция. У дома стоях в очакване моята приятелка да се обади и да каже дали сме допуснати напред в конкурса, или не. След няколко дни нетърпеливо очакване и не много вяра телефонът звънна, а нейните думи бяха: "Връщай се! Приети сме!". Бях силно учудена и развълнувана! Веднага се втурнах за материали и декорации, които можех да използвам за тортата и отпраших обратно към Гърция.

Подготовката беше трепетна. С нетърпение очаквах дните преди конкурса, за да започна направата на цялата торта. Имахме разрешение да работим в училище и съответно достъп до повече материали и удобства. Взех си стиропорената торта и се запътих към училище, за да положа основите. Докато покривах всеки един от етажите на тортата с фондан, вече имах и публика от по-ниските класове, която ми се радваше. Сглобих я и я отнесох вкъщи, защото имах 2 дни да я завърша и се налагаше да работя и през нощта. Когато се прибрах, за моя голяма изненада моята прекрасна майка и малкото ми ново братче ме посрещнаха. Бяха дошли, за да не изпуснат първата ми изява или провал, но най-вече, за да са до мен и да ме подкрепят.

Среднощната работа вървеше бавно за разлика от приказките между майка и дъщеря. Първата нощ успях да приключа само с оцветяването на фондана за всеки един от елементите, които никак не бяха малко. На следващия ден станах рано и запретнах ръкави отново, защото имах 24 часа за завършването на тортат. Цял ден правих цветята и отделните елементи на перата, внимателно ги сглобявах, а привечер започвах да ги лепя. Майка ми помагаше с каквото можеше, но времето сякаш летеше! Беше ми толкова напрегнато, че вече не ми се спеше, а и мислех, че няма да успея и нищо няма да се получи, но тя ме успокояваше, че всичко е наред. След цяла нощ работа и благодарение на подкрепата на майка ми, към 6 часа сутринта тортата беше завършена. Все пак бях доволна от финалната визия. Та това бе първият ми проект!

Реших най-сетне да легна за един час, за да не изглеждам прекалено изтощена. След бързия сън станах и с общи усилия свалихме тортата до колата ми. Оказа се, обаче, че размерът й е прекалено голям и няма да се събере! За мой късмет, карам кабриолет, та си свалих тавана и тогава вече се получи. Определено бях атракция в градското движение на Солун, по светофарите привличах странни погледи към стърчащата паунова глава от колата ми. Не ме интересуваше, исках само да стигне невредима до изложението.

Борислава Крендева е най-добра в това да помага на хората

Тя ще ви вдъхнови през май.

Пристигайки на мястото на събитието ДЕТРОП, трябваше да аранжирам масата си и да облека сладкарската си униформа, след което започнаха 7 часа мъчително чакане. Журито от 7 човека минаваше през всяка една торта, за да я оцени по всички критерии. Имаше над трийсетина участници, които нетърпеливо чакаха оценяването. Оценките се сформират според точки, които се сумират и изчисляват, след което започва и награждаването. С майка ми и приятелката ми стояхме и кършехме пръсти, докато се възхищавахме на комисията, която изглеждаше перфектно. Бяха с униформи, покрити с много медали и титли, които си бяха заслужили през годините. Изглеждаха строго и отделяха на всяка торта около 15 минути от вниманието си, което създаваше още по-голямо напрежение.

Когато дойде и моят ред, напрежението се увеличи стократно. Вече нямах търпение да се свършва, а те се завъртяха около нея за 5-6 минути, което ме съкруши. Бях изключително тъжна, задето не ми отделиха нужното внимание. В този момент се оплаках на майка ми, знаейки колко безсмислено е това участие, а тя естествено се опита да ме успокои, но не особено успешно. След сто часовото чакане за оценка и нито грам надежда, започнаха да съобщават точките за всяка категория в конкурса. Залисани в разговор, с половин ухо дочух съобщаването: Йоана Балева от България застава на първо място, с най-висок брой точки и златен медал.

Не мога да ви опиша чувството от чутото в този момент. Цялата се разтреперих и типично по женски заподскачах от радост. Почувствах се супер горда и щастлива. Едва заспах от вълнение, а на сутринта все още не знаех сънувам ли или е реално.

Сега, всеки път, когато си погледна медала, се сещам за този страхотен ден и за всички, който повярваха в мен.