Здравейте,
Kакто ви обещах в предния материал, този път ще ви разкажа за първата си самостоятелна торта и за щурата идея на моята гръцка приятелка Елена. Един прекрасен ден в сладкарското училище в Солун дойдоха покани за участие в европейския международен конкурс за сладкари и хлебари ДЕТРОП, който щеше да се проведе в града. За да участваш в конкурса, трябваше да се класираш в предварителното състезание, което се проведе в училището, да получиш одобрение и да се запишеш. Аз не смятах да участвам, защото ДЕТРОП е престижен конкурс и не съм си помисляла, че мога да спечеля. Това ме спираше - не съм от хората, които обичат просто да участват, знаейки, че нямат шанс да спечелят. След двудневни молби, обяснения и убеждения, че това би било много забавно преживяване, моята добра приятелка успя да ме предума да се запиша. Освен това щяха да ни освободят за няколко дни от училище, така че и този фактор изигра ролята си. Реших да участвам с торта в категория сватбени, като исках да направя нещо нестандартно и цветно, което да създава настроение. Посъветвах се с моята любима майка и след общи мисли, идеи и проекти, стигнахме до резултат.
Паун върху топка от цветя и малки клонки с нежни разцъфнали цветчета. Смятах, че е нещо хем цветно, хем грациозно и интересно. Остана само да успея да осъществя проекта такъв, какъвто беше в ума ми. Започнах да правя проекта за мини тортата, с която трябваше да се представя за първоначалното одобрение за професионалния конкурс. Можеше да бъде част от цялостния проект и аз направих приблизителна миниатюра на върха: паун върху топка. Повечето материали ни осигури училището, а останалите си набавяхме сами. Нямах много инструменти, затова използвах и много подръчни материали.
Основата на топката беше от стиропор, който облякох в захарно тесто и покрих с различни по размер и цвят нежни пролетни цветя. След това се захванах с птицата. Боите, които бях купила, определено не бяха най-добрите и това усложни работата ми. За да добия тъмно синия цвят на пауна трябваше да сложа много боя, а когато прекалиш с боята, фонданът се напуква и троши, съответно се налагаше да правя всяко нещо по няколко пъти. Тялото беше готово и забито върху пауна. Перата правих от отделни части, изрязани с капачки от червила, химикали и шишета. Работният процес беше истински забавна лудница! След 2 дни усърдна работа макетът беше завършен.
Получи се горе-долу добра визия като за първи самостоятелен проект. Доставих го там, където искаха и си заминах за България, защото започваше ваканция. У дома стоях в очакване моята приятелка да се обади и да каже дали сме допуснати напред в конкурса, или не. След няколко дни нетърпеливо очакване и не много вяра телефонът звънна, а нейните думи бяха: "Връщай се! Приети сме!". Бях силно учудена и развълнувана! Веднага се втурнах за материали и декорации, които можех да използвам за тортата и отпраших обратно към Гърция.
Подготовката беше трепетна. С нетърпение очаквах дните преди конкурса, за да започна направата на цялата торта. Имахме разрешение да работим в училище и съответно достъп до повече материали и удобства. Взех си стиропорената торта и се запътих към училище, за да положа основите. Докато покривах всеки един от етажите на тортата с фондан, вече имах и публика от по-ниските класове, която ми се радваше. Сглобих я и я отнесох вкъщи, защото имах 2 дни да я завърша и се налагаше да работя и през нощта. Когато се прибрах, за моя голяма изненада моята прекрасна майка и малкото ми ново братче ме посрещнаха. Бяха дошли, за да не изпуснат първата ми изява или провал, но най-вече, за да са до мен и да ме подкрепят.
Среднощната работа вървеше бавно за разлика от приказките между майка и дъщеря. Първата нощ успях да приключа само с оцветяването на фондана за всеки един от елементите, които никак не бяха малко. На следващия ден станах рано и запретнах ръкави отново, защото имах 24 часа за завършването на тортат. Цял ден правих цветята и отделните елементи на перата, внимателно ги сглобявах, а привечер започвах да ги лепя. Майка ми помагаше с каквото можеше, но времето сякаш летеше! Беше ми толкова напрегнато, че вече не ми се спеше, а и мислех, че няма да успея и нищо няма да се получи, но тя ме успокояваше, че всичко е наред. След цяла нощ работа и благодарение на подкрепата на майка ми, към 6 часа сутринта тортата беше завършена. Все пак бях доволна от финалната визия. Та това бе първият ми проект!
Реших най-сетне да легна за един час, за да не изглеждам прекалено изтощена. След бързия сън станах и с общи усилия свалихме тортата до колата ми. Оказа се, обаче, че размерът й е прекалено голям и няма да се събере! За мой късмет, карам кабриолет, та си свалих тавана и тогава вече се получи. Определено бях атракция в градското движение на Солун, по светофарите привличах странни погледи към стърчащата паунова глава от колата ми. Не ме интересуваше, исках само да стигне невредима до изложението.
Пристигайки на мястото на събитието ДЕТРОП, трябваше да аранжирам масата си и да облека сладкарската си униформа, след което започнаха 7 часа мъчително чакане. Журито от 7 човека минаваше през всяка една торта, за да я оцени по всички критерии. Имаше над трийсетина участници, които нетърпеливо чакаха оценяването. Оценките се сформират според точки, които се сумират и изчисляват, след което започва и награждаването. С майка ми и приятелката ми стояхме и кършехме пръсти, докато се възхищавахме на комисията, която изглеждаше перфектно. Бяха с униформи, покрити с много медали и титли, които си бяха заслужили през годините. Изглеждаха строго и отделяха на всяка торта около 15 минути от вниманието си, което създаваше още по-голямо напрежение.
Когато дойде и моят ред, напрежението се увеличи стократно. Вече нямах търпение да се свършва, а те се завъртяха около нея за 5-6 минути, което ме съкруши. Бях изключително тъжна, задето не ми отделиха нужното внимание. В този момент се оплаках на майка ми, знаейки колко безсмислено е това участие, а тя естествено се опита да ме успокои, но не особено успешно. След сто часовото чакане за оценка и нито грам надежда, започнаха да съобщават точките за всяка категория в конкурса. Залисани в разговор, с половин ухо дочух съобщаването: Йоана Балева от България застава на първо място, с най-висок брой точки и златен медал.
Не мога да ви опиша чувството от чутото в този момент. Цялата се разтреперих и типично по женски заподскачах от радост. Почувствах се супер горда и щастлива. Едва заспах от вълнение, а на сутринта все още не знаех сънувам ли или е реално.
Сега, всеки път, когато си погледна медала, се сещам за този страхотен ден и за всички, който повярваха в мен.
