.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Спрях да ям сладко за месец - ето какво се случи

LadyZone.bg | преди 1 година
2111120876.jpg
Снимка: iStock
Сигурно поне за бегла секунда някога ви е идвала идеята да откажете всеки продукт, съдържащ захар за по-дълго време. Прочетете какво се случва.

Всеки си има любимо сладко изкушение. Да, знаем, че захарта вреди, но не можем да устоим нито на хубав шоколад, нито на сладолед през лятото. Дори и да сте преустановили употребата на бялата рафинирана захар, може би знаете, че в сладките изкушения тя е в прекалени количества. Да, няма жена, която да не обича шоколад и доста от нас могат да хапнат цял наведнъж. 

#Идва ред на важното – здравето. В съвременната индустриализация и консуматорското общество, в което живеем, нуждите ни става все повече и все по-големи. Всички знаем, че захарта е вредна, но знаете ли, че тя е наистина пристрастяваща? Днес ще ви разкажем какво се случва с организма ни, когато не консумираме захар в каквато и да е форма. Да, без черен шоколад и без кафява захар в кафето.

Мислех си, че никога не съм била особено голяма любителка на сладкото. Хапвах парче шоколад веднъж в месеца. Изкушаваше ме всичко солено, което хрупаше. Когато започнах да тренирам, изградих желание за по-здравословен начин на живот. Подхождах внимателно, четях етикети. Мислех си, че няма да мога да живея без любимия ми чипс със сирене. Изненада: спрях го от раз. Не се сетих никога повече за него.

Имаше нещо друго обаче, което ме изненада два пъти повече – изпитвах непреодолима нужда от шоколад. Да, вероятно рязкото изключване на бързите въглехидрати от менюто си казваше своето. Потисках този глад с плодове, овесени ядки и други здравословни източници на нутриента, но не можех да устоя – хапвах понякога.
Установих, че захарта е пристрастяваща, когато от ред черен шоколад веднъж седмично стигнах до период, в който изяждах по цял шоколад всеки ден. Имало е дни, в които съм яла и по два. Не спрях да бъда активна, напротив, не качих нито килограм, но знаех, че това вреди на организма ми – виждах го по кожата си. Винаги кристално чиста, в шоколадовия ми период ми излизаха ситни пъпчици, при това доста често. Но нещо друго ме влудяваше повече – наистина, наистина исках да спра шоколада, но не можех.

Инатът ми е качеството, с което най-много се гордея. Усещах нужда – колкото повече сладко ядях, толкова повече исках да ям. Чувствах се като в порочен кръг. Един ден реших да се възползвам от положителната си черта и си казах: „КРАЙ!”. Позитивно за мен беше, че освен шоколад, не приемах захар под никаква друга форма – пиех чисто кафе, не ядях други сладкиши, така че нямаше никаква особена промяна в начина ми на живот. Реших, че ще го спра за седмица – за да отвикна да го ям всеки ден. После щях да го ям контролирано.

Никога не съм грешала повече. Първите няколко дни беше трудно – усещах силно главоболие, голям спад във физическата си издръжливост. Нямаше бърз въглехидрат, който да ми даде прилив на енергия точно преди тренировка. Виеше ми се свят. Бях убедена, че ще припадна някога и някъде. Е, вече споменах за ината си. Мина ден, втори, трети. Симптомите ми намаляха, докато на четвъртия ден нямаше и помен от тях. Мина желаната седмица. Хапваше ми се шоколад, но след като съм издържала толкова, значи е време за лично предизвикателство.

Първото, което забелязах след като симптомите на захарен глад отминаха, беше значително подобряване на кожата – тенът ми се избистри, кожата ми беше кристална – нито пъпчица. Наистина исках да видя какво още ще се случи.

Мина втора седмица. Нямах никакво желание за сладко. Значително повишена концентрация. Прилив на енергия. Бодрост през целия ден. Продължих. Трета седмица. Приятелките ми ядяха шоколад пред мен, а аз не го поглеждах. Нямах желание за никаква нездравословна храна. Реших, че ще направя експеримент – месец без сладко и след това ще хапна шоколад. Без значение дали ми се яде.

Е, мина и четвъртата седмица. Влязох в магазина. Да, шоколадите не ме съблазняваха по никакъв начин. Взех си любимия, купих го и си отчупих ред. Първото ми впечатление? Шоколад, който изяждах наведнъж, при това без да ми мигне окото, сега ми се струваше толкова сладък, че ми беше трудно да изям цял ред. Отчупих си втори. Е, шоколадът не е толкова вкусен, колкото си мислех. И знаете ли какво още се случи? Причерня ми!

Чудите се защо? Рязък скок в кръвната захар. Всички знаем колко вредно за организма е това и че затлъстяването от редовната консумация на сладки и вредни храни е най-малкото, което можем да си причиним. Диабет, сърдечносъдови болести и още цял каталог.

Разбрах, че захарта е пристрастяваща и че организмът свиква на бързия приток на енергия още на следващия ден. Да, ставаше ми зле при мисълта за шоколад – причерняването, виенето на свят от миналия ден, но цялото ми тяло крещеше, че го иска. Е, инатът ми отново беше най-големият ми помощник.

Реших, че няма да спирам сладките изкушения напълно. Гордея се със себе си, защото благодарение на експеримента си, в момента имам много по-ясна представа за действието на захарта върху човешкия организъм. Върху моя организъм. В момента се чувствам добре, защото хапвам рядко, съзнателно и контролирано, при това без да си налагам ограничения. Излязох от порочния кръг на захарта.

И ако някога сте имали колебания дали да пробвате – аз ви предизвиквам. Аз се почувствах освободена, просветлена, съзнателна. Предизвикайте и вие себе си.”

Ние сме против болестното вманиачаване по здравословното хранене – знаем до какво може да доведе това. Не е нужно да изключвате захарта цялостно от менюто си. Въпреки че тя не е нужна на тялото ви, защото то си набавя нужната от бавните въглехидрати – плодове, овесени ядки, картофи, знаем, че прекаленото ограничаване от която и да е храна води до обсесивни състояния и хранителни разстройства, по-беден социален живот.

Изпитвах вина, когато се хранех... Ето какво се случиДнес ще променим възгледите ви за здравословното хранене и ще ви докажем, че отровата наистина е в дозата.

#Да, храната не е и не бива да бъде извор на щастие, но не можем да отречем нейната социализираща функция. А и всеки има желание да си угоди понякога. Да, отровата е в дозата. Ние ви препоръчваме да наблегнете на бавните въглехидрати, защото разликата е, че при тях няма рязък скок на кръвната захар и инсулина, съответно намалявате риска от диабет, затлъстяване и сърдечносъдови болести. Погрижете се за себе си.

Ние се чувстваме мотивирани от този разказ, но ако за вас той не е достатъчен – мотивирайте се от себе си. Предизвикваме ви и ние.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Къде /ще/ ходите на море?