Една стара притча разказва за силата на желанията. За това, че всъщност често мечтаем за какви ли не неща, които нямаме, а не оценяваме това, което имаме. А понякога желанията се сбъдват. И тогава всъщност става още по-лошо...
"Един богат арабски търговец имал четири жени. Веднъж заминал по работа много далеч. Няколко дни преди завръщането си изпратил на всяка от жените си писмо, в което я питал какъв подарък желае да й донесе.
Четвъртата, най-младата, му отговорила, че иска да получи красиви дрехи, благовонни аромати и скъпоценности, които са познати само в далечните земи.
Третата, често боледуваща жена, поискала лекарство, което да я излекува от всичките и болести.
Втората жена, която била много любознателна, пожелала да получи книги на различна тематика.
Първата от жените написала:“Мой скъпоценни съпруже, нищо не ми е нужно, само се върни жив и здрав и остани винаги при мен.“
Търговецът се върнал от пътешествието си и донесъл на всяка от жените си точно това, за което го била помолила - скъпоценности за най-младата, лекарства за третата, книги за втората... Тъй като първата жена искала само него самия, останал да живее само с нея и безрезервно да й принадлежи.
Когато останалите жени усетили, че той рядко ги посещава и живее само с първата, се разлютили. Попитали що за несправедливост е това. Тогава той спокойно им обяснил, че просто изпълнява техните желания."
