Ендометриозата е доброкачествено заболяване, което провокира болки след секс. То представлява растеж на тъкани, приличащи на маточна лигавица, на различни места извън празнината на матката. Най-често се развива в тазовата кухина върху яйчниците, маточните връзки, тазовия перитонеум и др.
В редки случаи ендометриозна тъкан може да бъде открита в белите дробове и мозъка. Ендометриозата обикновено се развива след първата менструация. Открива се в около 50% от тийнейджърите, които имат тазови болки. В общата популация е 1-2%, но при жени с безплодие - 15-20%.
#Имплатационна теория, при която ендометриални клеткипопадат и се развиватдиректно върху тазовите органи при ретроградна менструация (менструална кръв попада през маточните тръби в тазовата празнина).
#Метапластична теория – клетки от целомния епител се развиват в ендометриоза.
#Съдова десиминационна теория – по време на менструация ендометриални клетки навлизат в маточните съдове и достигат до отдалечени места.
Ендометриални тъкани, които се развиват в мускулатурата на матката, се означават като аденомиоза, или вътрешна ендометриоза. Аденомиозата се среща от 10 до 47% в оперативно отстранени матки.
Причините и взаимоотношенията между аденомиозата и другите естрогензависими заболявания не са изяснени. От 36 до 50% се среща едновременно развитие на миоми с аденомиоза. В по-редки случаи може да има комбинация с рак на матката.
Аденомиозата клинично се проявява с кръвотечение, тазови болки след секс и увеличен обем на матката. Какво всъщност представлява тя?
Аденомиозата, или вътрешната ендометриоза, представлява разрастване на огнища от маточна лигавица извън празнината на матката, в случая в маточната стена между мускулните влакна. Тези лигавнични островчета търпят същите циклични промени както маточната лигавица, т.е. "менструират" в стената на матката. Това води до образуването на кухинки, пълни с кръв, до увеличаване размерите на матката, до болезнена и обилна менструация. Вътрешната ендометриоза често се комбинира с външна ендометриоза или с миома на матката. Ако има ендометриозни огнища извън матката, те се излющтват или изгарят, а яйчниците по пронцип се запазват. След менопаузата, когато яйчниковата дейност угасва, ендометриозата престава да се развива и да бъде клиничен проблем.
Какво трябва да се предприеме при ендометриоза?
Заболяването причинява болезнени менструации, болки след секс, маточни кръвотечения и често е причина за безплодие. Лечението зависи от възрастта на жената. Симптоматичното лечение цели да намали болката с прилагането на аналгетици и инхибитори на простагландините.
- В случаите на стерилитет или нетърпими болки се прилага специфично медикаментозно лечение, което потиска развитието на ендометриозните огнища. То обаче може да трае ограничено време, а след прекъсване на лечението оплакванията се възобновяват.
- Едни от най-използваните хормонални средства са прогестативите (прогестероновите препарати). Те потискат стимулацията на половите жлези и имат антиестрогенен ефект, като често причиняват и жлезна атрофия на ендометриозните огнища.
- Преди повече от 50 години за лечение са предложени оралните контрацептиви, като с тях се търси ефектът в "псевдобременност". В по-ново време се прилага препарат, който потиска синтеза на естрогените.
- От най-новите възможности се използват аналози на LH-хормона, които водят до преходна менопауза и се прилагат за 4 до 6 месеца чрез инжекции или спрейове.
- Ендометриозните огнища могат да се отстраняват по хирургически път чрез лапароскопия или отворена хирургия. При жени, които не възнамеряват скоро да раждат и са на възраст близо до менопаузата, се преприема радикално хирургическо лечение, което включва отстраняване на матката и яйчниците.
Ендометриозата престава да бъде клиничен проблем именно след настъпването на менопаузата, когато организмът преустановява отделянето на яйцеклетки.
