Автор: Ани Коцева, психолог, психотерапевт

Майка – свещена дума във всички езици. Да бъдеш майка е най-естественото право на всяка жена по света. Е, както всяко правило и това си има изключения. Но не за изключенията ще стане дума сега. А за правото на всяка жена да бъде майка. За хората с репродуктивни проблеми това право е нарушено. Те търсят начин да решат проблемите си и в същото време, търсят за себе си отговор на въпроса „От кого е нарушено правото им и защо?”. За семействата, при които жената по различни медицински причини не би могла да износи собствено дете, решението за това да се сдобият с такова е да намерят жена, която да се съгласи да даде утробата си под наем. Или казано по друг начин – да се превърне в сурогатна майка. И ако се разровим из интернет, със сигурност ще открием подобни обяви. Но.....

Оказва се, че за българските семейства тази последна възможност е само мечта, невъзможна за реализиране в собствената им държава. Законодателството в България не позволява да се използва и прилага т.нар. сурогатно майчинство. Самият израз е противоречив и невъзможността такъв процес да се случи като че ли е заложена още в това противоречие. И то поради текст от Семейния кодекс, който гласи: „Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена” (СК, чл. 31. ал.1).

Логично е да се запитаме дали сурогатното майчинство е панацея и дали би помогнало на всички двойки да имат собствена рожба. Отговорът е: „Не, не е панацея, но на част от двойките вероятно би помогнал”. Но не е позволено, изключено е от списъка с и без това малко възможности за избор, които имат тези двойки. И те остават принудени, ако спазват законодателството и са „примерни” граждани, които „играят по правилата”, независимо колко абсурдни са те, да използват една от другите останали им възможности – да осиновят дете или да решат да водят живот без деца. Последното е нещо, което общественото съзнание в България все още не приема. И това се отразява и на индивидуалното мислене. От това следва обаче, че всъщност възможността за избор е само една – осиновяване. Дотук с мечтите. А ни се иска да сме граждани на демократична държава и да имаме възможности за избор.

От къде идват опасенията? или: Гласове против сурогатното майчинство

Опасение номер 1:

Напоследък стана тенденциозно модерно поради различни немедицински съображения да се ражда чрез планирано секцио. Дали заради изчислена точна дата на „щастливата бебешка звезда” или поради опасения за фигурата на майката, жените се опитват да си спестят болката и да държат под контрол този така важен за тях миг в живота. И ако професията на детегледачката е вече толкова популярна в амбициозните и ангажирани семейства, защо жената да не се освободи от още една голяма грижа, свързана с излагане на риска от „загуба на време” през бременността, време, изпълнено с неблагоприятни физиологични, емоционални и физически неразположения? Имаме си хубава поговорка, подходяща заслучая, и тя гласи: „И вълкът сит, и агнето цяло”. Опасението най-кратко е свързано с това дали майчинството няма да се превърне в покупко-продажба и да се извърши посегателство върху свещеността му?

Опасение номер 2:

Желанието на двойките без деца да се сдобият със свое дете може да бъде използвано и да се злоупотреби с него от жената, която става сурогатна майка. Обикновено тези жени са притиснати материално или са измислили лесен начин да водят луксозен живот, като изнудват семействата, с които имат уговорка да износят детето им.


Опасение номер 3:

Дали ще сработи навреме майчиният инстинкт при биологичната майка и как ще се отрази на развитието на детето всичко това?

Опасение номер 4:

Дали сурогатната майка през 9-те месеца на бременността няма да развие привързаност към бебето и да предяви претенции към него, като откаже да го предостави на биологичните му родители?

Да. Тези опасения, изказани под формата на въпроси и разсъждения, звучат логично и са оправдани с оглед натрупания опит, който имат други държави с традиции в сурогатството. Хубаво е, че ги има опасенията, за да може да се предвидят и стъпките, чрез които ще се ограничат евентуалните неблагоприятни последици при въвеждането на суроготството. Някои от тях са аналогични на проблеми при донорството и осиновяването – проблеми, които са разрешени чрез поемане на отговорност от страна на държавата. Това би означавало, на първо място, да се заяви, че има такъв проблем (и това вече са случва масово, с неуспешни засега опити да бъде легализирано сурогатното майчинство ) и да започне да се мисли по трезво и с разбиране в тази посока.

Регламентирането на суроготното майчинство трябва да започне от промяна в по-горе цитирания Семеен кодекс. След това – да се изработят строги критерии за двойките и случаите, при които се налага, както и за жените, които биха могли да станат сурогатни майки. Тези критерии е нужно да са добре преценени и лесно проследими. Естествено, подборът на жените, кандидати да дадат утробата си под наем, може да се възложи както на специалистите в съответните лечебни заведения, така и на специализирани агенции. Един от важните критерии за тези жени е свързан с тяхната мотивация и психическа устойчивост, което е необходимо да се изследва от подготвени специалисти–психолози. Поради специфичността на проблема, предварителни прогнози за това по какъв начин ще засегне участниците актът на сурогатство не могат да се направят. Затова е добре да са осигурени специалисти, които подпомагат бъдещите родители и сурогатната майка, като се проследява психическото им състояние и се оказва евентуално нужната им помощ. Регламентирането включва медицински, юридически и психологически критерии, като ролята на всички участници трябва да е добре описана и ясна.

Написано на хартия, всичко изглежда простичко и лесно. Но този проблем засяга съдби и човешки отношения и затова не може просто и лесно да се реши. И все пак практиката в други страни показва, че е разрешим проблем. А всеки, от когото зависи решението, може да си зададе въпроса: „Ако на мен се беше случило, как бих искал да стоят нещата?” И да се опита да бъде честен с отговора, който ще си даде. После няма да има друга промяна, освен че този, от когото зависи едно или друго решениена проблемите на бездетните двойки, ще започне да мисли за техните грижи като за ситуация, в които би могъл да изпадне.