Има неща, които ме натъжават, потискат, дори често пъти - отчайват. Но защо е нужно да се спирам на тях, когато съществуват и толкова много неща, които ме карат да се усмихвам.
* Животът. В цялото му разнообразие и великолепие, красота и чудеса.
* Снежинките, разтапящи се върху топлата ми длан.
* Редките усмихнати лица на хората, с които се разминавам по улиците.
* Слънцето, макар и за минутка надникнало зад облака.
* Афишът за постановката на "Севилският бръснар".
* Цветето без повод от любимия човек.
* Покълналото над снега кокиче.
* Нежната и очарователна сърничка в зоопарка.
* Първото изхлипване на току-що появилото се на бял свят ново човече.
* Радостта в очите на излекувано дете.
* Неочакваният жест, дошъл от верен приятел.
* Шумоленето на мъдрите странички от новата ми книга.
* Мелодията на нежната и жизнеутвърждаваща шубертова серенада.
* Най-милото, най-скъпото на сърцето и най-свято чудо за всяка майка - нейната рожба.
