Или как да останем близки с тийнейджъра, въпреки, че вече има „нов, таен живот” от който сякаш не иска да сме част?

 

Миналата година дъщеря ви беше толкова сладка и добра, изведнъж има свой „характер”.

Преди два месеца синът ви беше най-доброто другарче, сега се отнася с вас, все едно изобщо не сте „як” човек.

Добре дошли в света на родителите на тийнейджъри!

Изхвърлете всички онези съвети за отношение към и възпитание на малки деца. За тази възраст имате нужда от изцяло нов подход. Марк Твен предлага едно от най-оригиналните решения на проблема: „Затворете ги в каца за зеле, след това я запечатете, докато не станат на 19. Тогава вече можете да ги пуснете навън.”

Ето ви обаче няколко по-реалистични (и законни) съвета, които да ви помогнат да не губите връзката с детето си по време на неговия пубертет. При това - без да загубите разсъдъка си. Номерът е да откриете едно решение, което работи за вас и го прилагайте, докато не се превърне в обичаен мост, който ви помага да останете близки с детето ви.

1.       Знайте, че са малко луди

Ако мислите, че изведнъж на мястото на сладкото ви дете се е появило някакво извънземно, поздравете се. Прави сте. Изследванията показват, че през никое друго време в живота на детето, няма толкова грандиозни промени, както през пубертета. Това включва физически, познавателни и емоционални промени. Затова бъдете готови да се промените и самите вие, заедно с методите ви на възпитание.

2.       Образовайте се!

Прочели сте всички онези книги за отглеждане на деца, но се уверете, че сте наистина наясно с промените, които настъпват в живота на човек през пубертета. Колкото по-добре разбирате типичното поведение на съзряващите, толкова по-адекватно ще действате като родител спрямо новостите, пред които се изправяте заедно с детето си. Така че – поинтересувайте се повече за това, с което не по свое желание се сблъсква детето ви, прочетете в интернет, купете си книга и не разчитайте само на това, което помните от вашите собствени тийнейджърски години. Все пак от тогава е минало немалко време.

 

3.       Не преигравайте в реакциите си.

Настроенията в пубертета варират, при това рязко. Тийнейджърите чувстват по-силно всяка малка емоция и често са по-буйни в реакциите си, отколкото е необходимо. По този начин вие също може да се подведете и да влезете в „тона” на детето си. Това няма да ви помогне да общувате гладко помежду си. Затова опитайте следните трикове:

  • Бройте до три (най-малко) преди да говорите с детето си (и дори и тогава, бъдете внимателни).
  • Останете спокойни. Взимайте си дълбоко дъх, когато е необходимо.
  • Намалете темпото и уважавайте паузите, в които е тихо (тийнейджърите в действителност имат повече време, за да чуят какво им се казва).
  • Не повишавайте тон.
  • Обяснявайте емоциите си: „Може и да мислиш, че съм ти ядосан(а), но не съм.” (Последните изследвания показват, че тийнейджърите имат проблеми с разпознаването на емоциите и правилното им разбиране и може да сгрешат умората ни, мислейки я за гняв. Затова дайте възможност на детето да знае как се чувствате в действителност).
  • Внимавайте с езика! Нищо не отблъсква повече един тийнейджър (а и всеки друг, между другото), както прибързано осъждане или необоснованите и необмислени критики.
  • Отдъхнете си: „Имам нужда от малко време да си събера мислите”

 

4.       Подбирайте битките си внимателно

Тийнейджърите ще заемат защитна позиция и ще спорят, когато мислят, че нещо не е справедливо. След няколко години те ще станат самостоятелни и имат нужда от своята „независимост”. Или поне от това да бъдат третирани като възрастни. Бунтарството им е важно за тях, за тяхното нормално израстване и за изграждането им като личности. Премисляйте внимателно кое подлежи на преговори и кое си струва усилията. Със сигурност не ви се иска да спорите за всяко малко нещо, затова подбирайте въпросите, които са наистина важни. Например – спазването на вечерния час е задължително, но оправянето на стаята – не чак толкова. Това, разбира се, е само пример. Всички родители знаят сами кои са правилата, на които наистина държат и кои не са чак толкова фатални – за здравето или морала на децата им.

5.       Намерете общи интереси

Вашата цел е да не губите връзка с детето си по време на пубертета. Изследване показва, че тийнейджърите искат родителите си в живота им и имат нужда от техните наставления, помощ и съвети. Ключът е в баланса – да не станете прекалено досадни или пък твърде отдръпнати. Ето няколко идеи в тази посока:

  • Говорете с детето си за интересите му.  Например – музиката, която слуша, спортът, на който ходи… Всички тези неща могат да са „входната врата” към това, което наистина се случва в живота му. Ако наистина искате да останете в „играта”, но не се чувствате подготвени за подобни разговори, купувайте тийн издания (списания например). Там ще намерите повече информация за интересите на „днешната младеж”. Попитайте детето си какво мисли за дадена група или дали иска да отиде на концерта на любимия му изпълнител, който наближава…
  • Използвайте новите технологии! Нека детето ви научи как да пращате съобщения, как да качите песни в телефона/плейъра/ipoda си, как да ползвате skype, facebook и прочее и после си общувайте и чрез тях. Тайната е да влезете в света на тийнейджърите.
  • Ако искате да разговаряте с детето си спокойно, идете на място, което то харесва – кафене, градинка, игрална зала, мола… Много е вероятно там да се чувства по-отпуснато, защото се намира на своя територия и да е по-склонно да разговаряте открито.
  • Намерете си общо занимание. Ако дъщеря ви харесва йогата, ходете заедно. Ако синът ви харесва футбол, гледайте мача заедно. Ако обича някой сериал, заредете се с пуканки и се насладете на филма. Дори да не ви харесва съвсем, възползвайте се от шанса да прекарвате това време заедно, без да мрънкате или да критикувате интересите му. Опитайте се да разберете и да почувствате и самите вие какво го вълнува.
  • Правете така, че поне веднъж дневно цялото семейство да се засича на едно място (това зависи от графиците на всички, може да е на вечеря, на закуска или по което и да е друго време). Това е моментът, в който всеки може спокойно да сподели как е минал денят му, какво ще прави на следващия и прочее. Попитайте детето си какво е планирало и дали има нужда от нещо. Прегърнете го или го потупайте по рамото. Детето ви трябва да знае, че може да разчита на вас и вашата любов.

Накрая: Не се предавайте! Ако трябва да си общувате с бележки, правете го. Показвайте, че винаги сте на разположение - за подкрепа, съвет или просто, за да чуете какво го тревожи. Помнете, че само след няколко години тийнейджърът ви ще се превърне във възрастен и ще се чудите колко бързо мина това време. (Наистина, обещаваме ви.).