По данни на Националния статистически институт годишно в чужбина пътуват около 120 хиляди българи на възраст между 15 и 44 години. Това прави към 40 % от българите в тази възрастова група.
И така, четиридесет процента от българите и българките в репродуктивна възраст поне веднъж годишно пътуват в чужбина. За съжаление не разполагаме с данни колко от пътуващите жени са бременни, но затова пък е ясно, че почти всички бременни жени са на възраст между 15 и 44 години. Част от тях, вероятно, усещат в себе си толкова мощен импулс да предприемат пътуване, че за нищо на света не биха се допитали до някого дали това е опасно за бремеността им. Съществуват и такива, които са склонни към повече предпазливост и преди да резервират полет и хотел ще потърсят съвет – от интернет, от приятели, от роднини или (в краен случай) от медицинско лице.
И така, първият въпрос от страна на бременната жена обикновено е:
– Мога ли да пътувам?
Отговор: Защо не?
Това не е дефинитивен положителен отговор, не е и отрицателен. Формулиран по този начин, отговорът предполага, че бременната може да пътува, стига да са налице известни условия. Най-лесно установимо и най-важно от тези условия е срокът на бременността. Нито твърде ранната, нито твърде напредналата бременност са подходящи за предприемане на дълго пътуване. Пътешествията са относително най-безопасни за бременни от 16-та до 28-ма гестационна седмица и тази относителна безопасност се обяснява със следните аргументи:
Преди 16-та гестационна седмица далечните пътувания следва да се избягват, защото:
1. Бременността не винаги е разпозната с достатъчна категоричност.
2. Проследяването на бременността не винаги е започнало. Все още не сме наясно дали бременността е с обичаен риск или с повишен риск.
3. Бременната често страда от повръщания.
4. Честотата на спонтанни аборти е висока (близо три четвърти от спонтанните аборти настъпват преди 9-та гестационна седмица, а голяма част от останалата четвърт – между 9-та и 14-та гестационна седмица).
Ако прогнозата на дадена бременност е „обичаен риск“ жената може да предприеме пътуване след навършване на 16 седмици. Ако прогнозата е „повишен риск“ пътуванията следва да бъдат отложени до момента, в който жената се е освободила от бременността си.
След 28-та гестационна седмица далечните пътувания отново следва да се избягват, защото на преден план излизат редица усложнения на бременността, най-съществено от които е преждевременното раждане. Разбира се, нормалното (своевременно) раждане също настъпва по това време.
Предходният въпрос често бива последван от въпроса:
– Какво превозно средство да предпочета?
Ако си направим труда да разберем кои механични въздействия са вредни за бременността и кои – не чак толкова, няма да ни е трудно да дадем верен отговор.
Не ще и дума, еднократното механично въздействие може да се окаже вредно, дори фатално за една бременност, но само когато е твърде силно (например, удар от волан при пътно-транспортно произшествие) и когато е насочено към особено чувствително място (за да си послужим със същия пример – ако воланът удари онази част на корема, където е плацентата). Инак матката не е особено чувствителна към еднократни механични въздействия върху тялото на бременната жена.
Много по-вредни за бременността са механични въздействия със слаба интензивност, но повторени многократно. Типичен пример са вибрациите. Изложена на вибрации, бременната матка може да претърпи промени, които водят до аборт или преждевременно раждане.
Оттук можем да направим изводи за безопасни и опасни за бременността превозни средства.
Най-безопасен е въздушният транспорт. Той е източник на най-малко вибрации за единица пропътувано разстояние. Височината на полета на презокеанските самолети предполага повишен радиационен фон, но дозата на тази допълнителна радиация е минимална, далеч под пределно допустимите норми. Дългите полети не са лишени от други рискове, но информираният човек може да им противодейства достатъчно ефективно. Основните от тях се дължат на обездвижване (склонност към тромботични усложнения), обезводняване, недостиг на кислород и т.нар. jet-lag – промени в организма вследствие бързото преминаване през няколко часови пояса. Противодействието на тези рискове е еднотипно. По-долу привеждаме осем съвета за справяне с неблагоприятните последици от jet-lag, които са валидни и за преодоляване на последиците от обездвижване, обезводняване и лекостепенен недостиг на кислород.
Осем съвета за справяне с неблагоприятните последици от jet-lag:
1. Избягвайте преумората преди заминаване!
2. Предпочитайте полетите в източна посока!
3. Предпочитайте дневните полети!
4. Пийте повече вода!
5. Ползвайте аксесоари за по-лесно заспиване в самолета (превръзка за очи, запушалки за уши)!
6. Създайте си условия за раздвижване!
7. На междинните кацания взимайте душ или се обтривайте с хладка вода!
8. Избягвайте прием на лекарства, вкл. мелатонин и особено приспивателни!
Важно е да се знае, че летателният персонал не е обучен за справяне с акушерска спешност, включително с раждане. Поради това повечето авиокомпании отказват резервация на жени с бременност след 36-та седмица, а по отношение на обратен полет изискват той да е датиран или преди навършване на 36 гестационни седмици, или след датата, определена като термин на раждането.
На второ място по безопасност е водният транспорт. Не става дума за „адреналиново“ плаване с малки спортни или туристически яхти, а за спокойно пътуване с големи речни или океански лайнери. Основен риск тук е морската болест, която понякога се проявява и при наглед съвсем тих водоем и стабилен плавателен съд. 
Ето някои средства за борба с морската болест:
1. Т. нар. sea-bands (“морски ленти”) – акупресурни ленти, монтирани на китката.
2. Очила с едно непрозрачно стъкло – морската болест е свързана с триизмерното виждане. Когато гледаме само с едно око тя се проявява по-слабо. Съществува хипотеза, че именно по тази причина едновремешните пирати масово са носели превръзка на едното око.
3. Антихистаминови средства (например Mereprine с или без добавка на витамин В6) или средства против повръщане като Torecan.
4. Средства от народната медицина, например джинджифил.
Автомобилният транспорт също е напълно приемлив за придвижване на бременни жени, при условие че както превозното средство, така и пътищата отговарят на съвременните критерии за безопасност и комфорт. Тук основни рискове са обездвижването (подобно на въздушния транспорт) и травматизмът от пътно-транспортни произшествия. За превенция на вредните последствия от обездвижването се препоръчва дневните маршрути да бъдат кратки (не повече от 5-6 часа) и пътуването да се прекъсва от почивки, по време на които бременната да се раздвижва. В превенцията на травматизма водеща роля имат предпазните колани. Бременната в никакъв случай не трябва да ги пренебрегва под предлог, че коремът й е твърде голям. Предпазният колан се поставя задължително. Хоризонталната му част опасва тялото под издадената част на корема, а кòсата му част се вмества между двете гърди.
Превозни средства, които традиционно не се препоръчват на бременни жени са железопътният транспорт (заради вибрациите – но този недостатък сякаш все повече се преодолява от съвременните високоскоростни влакове) и двуколесните превозни средства (велосипеди, мотоциклети).
Продължението тук - Бременност и дълги пътувания. Част 2
Автор: Доц. Никола Василев
Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА
Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg
