Всяка година вечерта преди Коледа, известна като Бъдни вечер, семействата от целия християнски свят се събират около празничната трапеза в жизнерадостно очакване на голямото събитие – Рождество Христово. Масата е отрупана с всевъзможни постни блюда кое от кое по-апетитно и ароматно. Макар и голяма част от ястията да са добре известни на не една национална кухня по света и да имат ключово присъствие върху трапезата на всяка една от тях, всички те поотделно се отличават със своя характерен и неподражаем вкус и натюрел.

Главна роля в кулинарния спектакъл на Бъдни вечер в Италия например, имат рибните ястия – пържена риба, пушена сьомга, морски дарове и рибни салати. Според традицията рибните блюда на масата трябва да бъдат 7. Числото се свързва със седемте добродетели в християнството – вяра, надежда, милосърдие, смиреност, самообладание, благоразумие, и справедливост. Интересен факт е, че, в някои части на Италия, вечерта преди Бъдни вечер, в продължение на 24 часа не се консумира абсолютно нищо. За разлика от България, в Италия коледният пост не е толкова популярен.

Подобно на Италия, в Германия постните ястия не са на особена почит. Там популярният по цял свят щолен, който се приготвя цял 1 месец преди консумацията му, може да се поднасе още вечерта преди деня на Рождество. Тогава немците се наслаждават и на традиционната пълнена гъска или пуйка. 

Във Франция пък още на първи декември, малчуганите получават картонен календар с 24 прозорчета, зад всяко от които се крие изненада – лакомство. Когато дойде Бъдни вечер в много части на Франция, семействата поставят пънче в камините си, което гори чак до Новогодишната нощ. Жителите на европейската държава посрещат Коледа с прочути изискани ястия, сред които са пуйката с кестени, гъши пастет, миди и охлюви.

Пълнената пуйка или патица и коледния пудинг, в който се мушка монета от 6 пенса, са задължителна част от празничната вечеря в Англия. Особено вимание обаче гастрономите по тези земи отделят на супата от костенурки.

На Бъдни вечер в Швеция сервират традиционния оризов пудинг, в който е скрита една бадемова ядка. Шведите вярват, че на който се падне бадема, той ще сключи брак през следващата година. През нощта подаръците на децата донася Юлтомтен (кръстоска между гном и Дядо Коледа). Малчуганите пък му оставят купичка овесена каша и свещ на прозореца, за да не ги подмине, когато минава да оставя подаръците.

На празничните трапези и на Бъдни вечер, и на Коледа, в Австрия задължително присъства ябълковият щрудел с орехи. По традиция всяко семейство излиза и раздава от него на бедните хора по улицата или на  съседи.

На Бъдни вечер гърците, подобно на нас, българите, нареждат на трапезата постни ястия, сред които баници, ошав, царевица, боб, сарми и сладкиши. За гърците обаче строгият 40-дневен пост, който приключва на 24 декември, е от особено значение. В деня на Рождество Христово цялото семейство се събира на масата, която е отрупана със салати, зелеви сърми, питки, баници и ястия със свинско месо.

В Полша пък голяма част от коледните традиции са симбиоза между източно-европейската православна култура и традициите на католичския свят. Вечерта преди Коледа се сервират четен брой ястия – предимно 12 на брой, сред които са полските сладкиши „Пиеркини" и питката с библейски мотиви „Оплатек". 12-те ястия символизират дванадесетте апостоли.

Украйна се отличава със задължителното присъствие на традиционния борш. Тук са и зърненият пудинг и неподражаемите традиционни варенки.

В Русия, Украйна и Литва се сервират по 12-ястия на Бъдни вечер. Това е последният ден от 40-дневните пости.

 

В Сърбия празничната трапеза е богата и изключително разнообразна. На масата присъства задължителната безквасна питка, както и печената риба, зелето, меда, виното и спагетите с орехи.

В България трапезата се отрупва с нечетен брой постни ястия. Обикновено това са зелеви сърми, боб, пълнени чушки, ядки, сушени плодове, жито, царевица, печена тиква и питка, която се разчупва от най-възрастния на трапезата. В питката се слага паричка. Вечерята е придружена с червено вино или ракия. Този ден е последният от Коледните пости. На следващия ден, който е и първият ден на Коледа, консумацията на месо вече е разрешена. Българската традиция повелява, на този ден специалното място върху празничната трапеза, да бъде отделено на коледното прасенце.

Продължи да четеш