Слънчевият хляб се приготвял по специална технология и за специални случаи предимно в селата в Пловдивско. Тестото му се замесва с нахутен квас, който всяко домакинство приготвяло в домашни условия. Замесеното тесто се оставяло да втаса на слънце, откъдето идва и името на хляба. Той бил не само вкусен, но и много траен. Освен слънчев хляб има още няколко имена, с които е известен – сланутък и сладник.
Най-важните два елемента в този хляб са специалният квас и слънцето. И ако на едното хората от миналото не можели да повлияят, то нахутеният квас имал нужда от специални умения, за да се получи добре.
Нахутът се накисва предварително във вода, като съотнишението е 1:3. Водата трябвало да е топла, което ускорявало набъбването на зърнената култура. Омекналият нахут се счуквал на едри парчета, а към тях се добавяла захар, за да активира процеса на ферментация. Когато това се случи, водата се изцежда, добавя се брашното и всичко се стрива, докато стане рядка каша. Поставяла се в кален съд, достатъчно голям, че да поеме набъбването на кашата. Тя увеличавала обема си до два пъти.
С една част от нахутения квас се замесвал хлябът, а останалата се пазела на хладно за следващото месене. Ако е нужно квасът се подхранвал – с още вода, захар и брашно. Дори квасът да изглежда неактивен след дълго време, може да се събуди по описания начин.
Около килограм брашно се замесвало с нахутения квас и се оставяло на слънце, за да втаса (водише). Разбирало се кога е втасало по образуването на мехурчета по повърхността му. При по-силно слънце и повече време, някои семейства дори оставяли хляба да се изпече по този начин. Получавали се сухи, трошливи питки. На празници жените от семейстото раздавали от този хляб за здраве.
"С какво ще се хранят във фермата очаквайте да видите във "Фермата" по bTV тази есен. Всички любопитни подробности следете на Facebook страницата на предаването."
С течение на времето много от ястията, които са приготвяни в миналото, са забравени или се приготвят твърде рядко и нямат популярност. Сред тях са плодовите туршии, различните тестени изделия – лангиди, акатами и марудници, каша овченика, жежено сирене (бионек), което се приготвяло от неварено овче мляко, в което се пускал нажежен камък.
