За Меглена Кунева всички мислим, че знаем достатъчно. Очевидно е, че е сред най-с/т/илните дами не само в българската политика. Но как се постига това, какво е да си жена политик в тази още мъжка професия, какво означава с/т/илен в политиката и как това се съчетава с... шоколада Меглена Кунева разказа специално за LadyZone.bg

 

Меглена Кунева е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор „Защита правата на потребителите” в Европейската комисия. Беше избрана за Комисар на годината на ЕС за 2008 г. Магистър е по право, доктор на юридическите науки. След Софийския университет специализира в Джорджтаун, Вашингтон, и в Оксфорд, Великобритания. Беше министър по европейските въпроси и главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС. Носител е на Ордена на Почетния легион на Република Франция и на Ордена за граждански заслуги на Кралство Испания, на Ордена Принц Анри на Република Португалия, както и на Ордена на Звездата на Италианската солидарност.

Председател е на Борда на директорите на Европейския политически център (ЕПЦ) и e първият член на този борд, избран от Източна Европа. В това й качество нейната кандидатура е предложена и приета с одобрението на Европейската комисия за член на Обществения съвет на BNP Pariba като единствен представител на Източна Европа.

Меглена Кунева е член и на групата на Лисабонския съвет за управление на бъдещето. От март 2012 г. Меглена Кунева е почетен президент на Европейската служба за гражданско действие (ЕСГД). През 2011 година Меглена Кунева беше гражданският кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет, а от 1 юли 2012 г. е председател на „Движение България на гражданите“. През октомври 2012 г. излезе от печат книгата на Меглена Кунева „Без дребен шрифт“, посветена на мандата й като еврокомисар.


Г-жо Кунева, как една жена решава и става политик? Не е най-желаната професия.
Никога не съм мислила да ставам политик. Бях преподавател в Софийския университет, когато получих покана от проф. Огнян Герджиков. Тогава се случваха промени в обществото – знаете, не бяхме в Европейския съюз. Аз съм юрист. Динамиката на обществените процеси ме занимава и професионално, и интелектуално, и като гражданин. Беше страхотно да мога да съм активна, не просто пасивен наблюдател. И ето, вижте, повече от 10 години по-късно...(смее се).

Т.е. какво е политиката за Вас? Освен че е професията Ви...
Прилича на майчинството – създава, износва, израства „детето“, грижи се за него, понякога в старанието си да предпази обществото от разочарование, забавя уроците, които то така или иначе ще научи някога. Затова политиката не търпи непочтени и безсърдечни хора. Изхвърля ги.


В колко часа започва един работен ден на Меглена Кунева?
Рано. Но не съвсем. Някъде към 7.00 ч. с кафето, топло, с малко мляко, без захар. И веднага – имейлите, после – към летището, към офиса, но пир всички положения – на колела. Обаче, когато успея да успея да открадна време, ходя пеш. Обичам да ходя пеш. София през пролетта, рано сутрин, е особено романтичен град.

Любимата Ви част от деня коя е?
Срещите. Зареждат ме страхотно. Да правиш политика означава хората не просто да я обсъждат, одобряват или не, а да предизвикваш рефлекса им, те да са смисълът. Ако не получиш оценката им, ако не ти вярват, за да ти кажат истината, загубил си деня си. И да знаете, жените са по-готови на такъв разговор, по–искрени са. Говорейки за политика, те говорят за децата си, т.е. те са много верен сигнал дали сме на прав път.



В колко часа успявате да се приберете вкъщи?
Не и по светло. С екипа ми се шегувахме, че неизбежно ще се нощува в офиса. Някои от тях си тръгват от офиса в 2-3 часа през нощта, когато не пътуваме. Страхотен екип имам.

През годините все говорите за екипа си? Как успявате да задържите екип?
Като не им преча да си вършат работата. Май това е рецептата – свобода. Помните ли – по време на преговорите всички казваха, че влизането в ЕС няма да стане, твърде сложно било, далеч сме били от стандарта на Европа и т.н. Дори близки мои приятели бяха скептични. Но оставих екипа си да работи свободно. Горяха в работата си, а аз си казвах, че нямам как да не стане. Сега е същото – в екипа ми са млади хора, непокорни, страстни в работата си. Това е истинският мотор – да се научиш да чуваш екипа си. И да му вярваш.

 

Пътуванията са част от професията Ви? Не Ви ли изморяват?
През президентската кампания бях в над 120 населени места, сега също сме на национална обиколка, която нарекохме „Да на нормалността“. Ще се срещнем с хората в над 200 градове, села и малки градчета. Вече бях на над 80 места. Пътуваме с бусовете на кампанията ни и с доброволците. Разбира се, това изключва прибиране у дома дни наред, но политикът това работи – срещи с хора и пътувания.


Това значи ли, няколко часа сън на денонощие. Как се презарежда толкова бързо?
Не спим много. Но елате и пътувайте с нас – доброволците са по на 20-25 години. Какъв сън – кръвта им ври... (смее се). Аз успявам да презаредя по няколко изпитани начина, освен чрез срещите с хората – работа и книга.

Какво четете в момента?
„Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ на Самюъл Хънтингтън. Изключителен труд. Светът след Студената война. Обяснява промените и как се предначертават границите. А преди няколко дни свърших последната книга на Георги Господинов. Преди това четох разказите на Захари Карабашлиев. Талантът им е пленителен.

Пътуване, срещи, работа, четене... Къде остават близките ви хора?
Винаги до мен, те са моята крепост, здравата ми опора. С Андрей сме семейство от 30 години, току-що отбелязахме годишнината. Когато жената има опората, доверието, разбирането на съпруга си 3 десетилетия, е щастлива жена. Благодарна съм на съдбата.
 

А синът Ви?
Александър е зрял човек. И учи нещо неразбираемо за мен – статистика (смее се). Винаги се вслушвам в съветите му. Има рефлекс за истината. И като млад човек го занимава само едно – как нещата да стават по-умно, по-бързо и по-модерно. Много искам след 2-3 години политиката у нас да се занимава с именно тези неща, а не с подслушване.

Казват за вас, че сте отличничка? Как го приемате?
Даденост (смее се). Аз имам една голяма суета - да знам още, и още. Като малка исках да стана лекар, като майка ми. Тя беше изключителен инфекционист. Лекуваше тежко болни деца. В моето детско съзнание това беше подвиг. Исках да помагам на хората като нея. И знаех, че няма да стане, ако не съм много всеотдайна в ученето. Така започна всичко – мечтата и първото ми осъзнаванe колко е важно да знаеш.

Това ли е философията Ви?
Има две неща, в които според мен се изразява балансът – дозирането на страха и вярата. Вярата е обратното на страха, но двете не могат едно без друго. Страхът е истинска сила. Когато го владееш, той е градивен, той те дърпа напред. А вярата е това, което те крепи, въпреки страха.

Малко хора знаят, че вие сте документалист...
Направихме в съавторство с Иглика Трифонова документален филм за смъртното наказание през 90-те години. Тогава в България имаше смъртни присъди. Влязохме в затвора и говорихме с осъдените. Така снимахме филма. Казва се „Истории за убийства“. Неизлечим спомен. Страхотен опит за мен. Много научаваш за живота и почтеността към него от хора, осъдени на смърт.

В момента сте по джинси? Често ли може да се види Меглена Кунева по джинси и спортни обувки?
О, да! Сега пътуваме непрекъснато. Напоследък преориентирах стила съм към джинсите, за повече удобство. Но работата ми е такава, че трябва и костюм.

Е, да. Известна сте като една от най-елегантните дами в България? Лесно ли се поддържа този стил?
Благодаря! Ако ме питате дали предпочитам навреме да съм на среща или да съм с направена коса, предпочитам първото. Но полагам усилия и за външния си вид, така е. Опитвам да отделям минимално време за това.

Колко често обикаляте по магазините и кои са Вашите марки?
Рядко пазарувам. И то само ако добра приятелка може да ме придружи. Тогава намирам време. И купувам сако, костюм, шал. Обичам и ризите. Толкова рядко имам време за тежи чисто женски занимания.

И все пак, в кои магазини може да бъде видяна Меглена Кунева в София?
Имам любимо магазинче за ръчно изработени бижута по „Шишман“, имам любима книжарница – „Нисим“ на бул. „В. Левски“, имам любим пазар за плодове също. И във всеки магазин, в който се продава шоколад можете да ме видите.



Шоколад? Не изглеждате като човек, който яде много шоколад.
Обаче обожавам шоколад. Като ме питахте за марки – да, имам любима марка. И тя е на шоколад. Питайте екипа ми дали минава ден без шоколад.

А тогава как поддържате фигурата? Хранителен режим ли спазвате?
Ходя пеш. Винаги, когато открадна малко време, ходя пеш. Много обичам. А за режима – салати, лека храна, плодове. И шоколад (смее се).

Готвите ли вкъщи?
Да, но съпругът ми е несравнимо по-добър. Аз съм по салатите главно.

Как почивате през лятото?
Пътуваме. Обичаме Родопите. Имаме любимо място там и веднъж в годината, през лятото, успяваме да отделим няколко дни.

На бюрото в офиса Ви има...
Айпад. Ябълка – почти винаги. Документи. И един сувенир – малък конус, на който пише „Хаос зона“.

Вдъхновяват Ви...
Срещите с хората, историите им. Това ми е истинското“ гориво“.

В дамската си чанта винаги имате...
Звън на поне два телефона (смее се).

Трудно ли е да си жена политик в мъжки свят?
А трудно ли е да си жена полицай, хирург, собственик на бизнес в мъжкия свят? Жените сме издръжливи, всеотдайни, устойчиви и грижовни. Ето ви четири причини да успяваме. Когато вярваш в това, което правиш, и си всеотдаен всеки ден, години наред, в него, успяваш. Успехът не идва при тези, които имитират всеотдайност.

  • С/т/илните жени: Яна Шантанова
  • Българската жена е красива и умна
  • С/т/илните жени: Дана Данина
  • С/т/илните жени: д-р Катя Паскова
  • С/т/илните жени: Петя Георгиева
  • С/т/илните жени: Полина Ал-Битар
  • С/т/илните жени: Екатерина Панайотова
  • С/т/илните жени: Евгения Маркова