Той е красив, леснодостъпен, богат. Eдна реална възможност за любов от пръв поглед. Дори да имате само три свободни дни, направете си среща.

Той е остров Тасос

Подходящият период за пътуване дотам започва от месец май. През април също може да ви зарадват слънчеви дни, но вероятността да вали непрестанно е голяма. Тасос е разположен в северната част на Егейско море - най-северният остров на Тракийския залива. Дотам се стига с ферибот, който тръгва от Кавала или от Керамоти. Рейсовете са на около половин час, а цената на възрастен между 3 и 4 евро. Столицата на острова е Лименас. Населението там се занимава основно с туризъм, добив на пчелен мед, зехтин, вино, дървесина, оловно-цинкова руда и мрамор.

Според легендите кралят на Източна Фуниция - Агенор, имал трима сина и една дъщеря –  Европа. Тя била толкова красива, че самият Зевс я поискал. Отвлякъл я и я отвел в тайнствена пещера на остров Крит. Единият от братята й – Тасос, тръгнал да я търси. Случайно попаднал на китния зелен остров и бил толкова запленен от красотата му, че забравил за изчезналата си сестра. От там дошло и името му.

В началото на април Тасос е обвит в мъгла. Ниските облаци са се нанизали върху острите баири и приличат на казанлъшки понички. Какви ти понички – до Казанлък са около 400 км. Извън активния туристически сезон сме и островът не кипи в обичайното си лятно оживление. Спокойно е. По пътя за малкото хотелче минаваме покрай поляни с  кафяви козички и червеникави кокошки. Само тях разбирам какво говорят. Иначе наоколо се носи гръцка реч, която ме кара да се чувствам като в рекламен клип на узо.


Маслиново-смокиново

Дворовете на хотели и къщи са с равно окосена трева. Стеблата на старите маслини се вият спираловидно. Те вече не дават плод, но пък са достолепни и красиви. Точно затова собствениците им ги пазят. Създават усещане за сигурност и стабилност. А и туристите обичат да се снимат пред дебелите им стволове. През летните жеги пък сянката им дава приятна прохлада.
Младите маслинки са отрупани с все още неузрели плодове и свежи, обли листа. Ако си откъснете маслина обаче, ще останете разочаровани. Без допълнителна обработка  те са  твърди и горчиви. За да се превърнат в продукта, който сме свикнали да купуваме от магазините, престояват в саламурата. Именно там се овкусяват.

Вместо с метални огради съседските къщи са разделени с плътни редици смокини. И изобщо на Тасос всичко е толкова зелено и сочно, че без дори се зачудя разбирам защо го наричат Изумрудения остров.


Духът в бутилката и извън нея

Автобусът, с който може да си направите панорамна обиколка, ще ви преведе през най-високите пътища. Отвисоко гледката е още по-красива – самотни заливчета, малки лагуни, закътани плажчета със скрити между дърветата каравани, маслинови горички…

Един от големите духовни центрове на острова е манастирът „Свети архангел Михаил”. Вътре не допускат жени, обути в панталони. Именно затова на дървена маса отпред има стотици поли, в различни цветове, размери и дължини. Облечени по правилата, вече може да минете през голямата стара порта и да се разходите по калдъръмения двор. Монахините посрещат всички гости любезно и радушно. Изнасят големи стъкленици с малки локумчета. Дворът е чист, градинките – подредени, с красиви, пъстри цветя. Пред вас е голямото море, зад вас – малката стаичка, в която да запалите свещ. Но всъщност размерите и разстоянията тук са повече от относителни.

Крайбрежната уличка е широка и чиста. Често туристите идват на острова с велосипедите си. На равно карат по алеите, а за повече екстремност – по планинските баири. Най-високият връх предлага за спускане цели 1203 м. Само трябва да се внимава с дърветата, защото склоновете са гъсто осеяни с планинки борове, чинари, диви кестени паламудови дъбове и кипариси. Тесните улички и белите ниски сгради са типични за Гърция. Минавайки с автобуса между тях, все ми се струва, че ще закачим нечие пране или ще заоблим някой ръб на къща.

Вторият по големина град е Лименария. Там са съсредоточени голяма част от забавленията на острова. Таверните са огромни, с големи дървени подове, върху които танцуват разгорещените от виното гости. Кувертът за гръцка вечер включва многобройни ястия, от колкото може да се сипва многократно, литър бяло вино на човек и безплатен десерт. А когато виното стане по-буйно от кръвта във вените – идва време за танци, огньове и удари.  Сервитьорите раздават на всички желаещи тънки гипсови чинии.  За няколко минути единственият звук, който се чува в помещението, е на… счупено. И знаете ли - определено действа отпускащо да фраснеш нещо в земята. А когато хората затанцуват и по масите, под тях се полива спирт и се запалва. Ето това са наистина горещи страсти.

А щом има страст, значи има много любов!