Почти никога не съм чакала мъж на среща, а Тони Минасян закъснява с около 30 минути. Не за друго, а защото успява да си заключи колата с ключовете за нея вътре.

Как го направи този номер с ключовете?

Не питай... Виках един приятел и успяхме да отворим. Но такова нещо ще ти се случи само когато най-много бързаш. Иначе – никога.

Женски сайт сме, но няма да те питам правиш ли си маски за коса вкъщи…
О, виж ми прическата в момента. Мислиш ли, че си правя?

А глезиш ли се по някакъв друг начин?
Никога не съм ходил на маникюр, обаче имам приятели, които ми казват, че е много яко. На масаж съм ходил покрай тренировките. Иначе какво – веждите ли да си оправям? Така де, момче съм все пак. За косата имам точно две движения – так-так и Роки от „Седем часа разлика” е рошав. Той е син на мутра, но защо трябва да е пич отвсякъде? Исках да има нещо немарливо в него. Колкото и да разполага с пари, да не си прави прически и да се зализва, да е нормален, реален образ на 21-22 години.

Хората казват, че толкова добре си играеш ролята, че чак те намразват. Това притеснява ли те?
О, не - това си е комплимент! Коментарите с лоши мнения повече ме провокират да ги чета. Всеки може да сипе суперлативи.

Всъщност как стигна до тази роля?
Чрез кастинг. Обадиха ми се, питаха ме къде съм, обясних, че съм в Бургас и имам представление и се разбрахме, че ще ми звъннат за точен час. Но никой не се обади. Реших да съм малко по-нахален и звъннах аз. Опитаха се да ми обяснят, че щом имам представление, значи съм на щат и по-добре да не идвам. Но как така няма да дойда! Пътувах с нощния влак и на сутринта бях в София.

Има ли общи черти между Тони и Роки?
За да изградиш някакъв образ, трябва малко или много да го минеш през себе си. Много мои приятели ми казват – ти си много благ, усмихнат, чаровен, а го играеш намусен, не се усмихваш. Образът не е само външна обвивка, аз работя и с моята чувствителност.  

Какво мислиш за такъв тип семейни отношения, каквито имате във филма с Милото?
Мисля, че са много актуални. Засягаме въпроса кой е правилният модел за подражание. Роки иска да бъде като баща си, защото вижда, че при него нещата стават лесно.

А какви са семейните ти отношения в реалността?
Бях много щастливо дете. Баща ми -  Артюр Минасян, беше голям актьор в Бургаския театър, но много малко хора ме питат за него на интервюта. Майка ми е съдия по вписванията. Въпреки че не разполагахме с много средства, никога не са ме лишавали от нищо. Винаги съм бил обграден от внимание и обич. В моето семейство всички са пичове. Страхотно семейство имам. Абе, щастлив съм!

Много хора се опитват да избягат от сянката на родителите си.
В началото се страхувах, че може да започнат да ни сравняват, но ние сме коренно различни. Като малък бях като гербова марка залепен за баща си – където щъка той, там и аз. Сега играя в неговия театър, но след него там остана едно празно място. Мечтата ми е да стана толкова добър актьор и човек, колкото беше той.

Какъв беше театърът тогава?
Атмосферата в театъра преди около 20 години беше много по-различна от сега. Беше ми приятно да бъда в гримьорната. Актьорите постоянно се шегуваха и много се смееха. Ако мога да взема едно нещо от театъра от миналото и да го пренеса днес, това ще е колективът. Преди всички заедно са изграждали състава. Сега поглеждаш на таблото къде си разпределен, отиваш и играеш. Абе, било е друго.

А сега какво е?
Гледах репортаж за един говедар, който взема 350 лв. Знаеш ли, че при много актьори е същото. И това е така не само с театъра, а също и с филхармония и всички, които са в тази сфера.

Ти като станеш баща какво би взел от Милото и какво от истинския си баща?
От милото нЕма к’во да вземеш! Но начинът, по който баща ми ме е възпитавал, си е заложен в мен. Средата, в която растеш, първите години, отношението на родителите към децата, начинът на възпитаване са решаващи за оформянето на личността.



Репетираш ли да бъдеш лош?
Не. Трябва да има лош, за да има конфликт - без конфликт няма ситуации, не е интересно. Но не си правя упражнения да изглеждам страшен. С тези актьори, с които работя в момента, няма нужда от репетиции. Трябва само да бъдеш, не да играеш роля.

Героят ти е агресивен, но всъщност е добро момче. Има ли само лошо и само добро?
Това са клишета. Не можем да кажем единият персонаж е добър, защото чете Шекспир и е влюбен, а другият е лош, защото баща му го мачка и той си го изкарва на приятелите. Всеки един човек е добър и лош, зависи в каква степен е провокиран да изкара чувства от себе си.

Коя роля се играе по-лесно – на лошия или на добрия?
Няма лесна роля – има по-интересна и по-малко и интересна.

Кога реши, че искаш да ставаш актьор?
Не ми е било детската мечта. Занимавах се с рисуване и трябваше да стана художник. Кандидатствах в Берлин и след четири кръга със задачи, с които се справих, трябваше да вляза. На събеседването ми казаха, че немският ми е слаб, но това, което съм показал на изпитите ги е впечатлило и ще ме очакват другата година, когато езикът ми стане по-добър.

И научи ли немския?
Не! И не се върнах.

Какво си рисувал?
Повече графика. Моят учител по рисуване е график – Красимир Зинин – един от най-добрите графици в България според мен. Той и до ден-днешен съжалява, че не съм станал художник.

Имали сте ателие с приятели – какво представляваше то?
Място, на което се събирахме, пиехме, пушехме, хапвахме, рисувахме и си говорехме за изкуство.

И това го наричате ателие? Някои хора му казват петък вечер…
Тези вечери не мога да ги заменя с нищо друго. Събирахме се съмишленици и го правехме, за да ни бъде приятно. Но сега рисуването остана на заден план, само понякога се качвам в ателието в Бургас за 2-3 часа. Но рисуването ми помага много за актьорската игра, както и за идеята ми в бъдеще да се занимавам с режисура.

На инат ли смени посоката от рисуване към актьорска игра?
Не, няма напук и на инат. Аз съм израснал с Бургаския театър - той ми е второто семейство. Може би подсъзнателно винаги съм искал да се занимавам с актьорско майсторство. Първия път, когато кандидатствах в НАТФИЗ, реших да не се подготвям с актьори, а сам. Минах четирите кръга, но бях на опашката и не влязох. Втората година се подготвих по-добре и влязох в класа на професор Пламен Марков - клас с голяма конкуренция. Това е добре, защото тогава хем има кой да дърпа, хем има какво да гониш.

С кои актьори или режисьори би искал да работиш?
За 2 години имах възможност да работя с много известни актьори – Тончо Токмакчиев, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Юри Ангелов. В момента с Ваня Цветкова, Калин Сърменов. Но нямам фиксирани хора, с които много бих искал да работя.

Те дават ли ти съвети на снимачната площадка?
Да. Все пак те са хора с повече опит и практика. Някой път, като се лутам, питам и те ме насочват. Критиката е най-сладкото. Суперлативи – бол, всеки може да ти говори колко си добър. Но малко хора могат да ти кажат обективно някакви неща. Моят професор казваше – дори и двама човека да има в залата, които те харесват и гледат това, което правиш, играй за тях.

Кой най-много искаш да те хареса?
Егати въпросът! Актьорите, че сме суетни – суетни сме. Че обичаме да ни ласкаят – обичаме. Но ние го правим за публиката, за всички. По-приятно е, когато мъж ти каже, че си си свършил работата добре, отколкото едно 16-годишно момиче. Приемам го като мнение на по-зрял човек.

Разпознават ли те като ходиш по улиците?
Да. Не всички ходят на театър, но всички гледат телевизия. Не са ме спирали, но се заглеждат, говорят си. Скоро имахме представление в Айтос и когато се появих на сцената, започнаха аплодисменти, без да съм казал и една реплика. Това беше хубаво. Но после си казах – ей, сега стана страшното! Ти вече не си само момчето, което играе в постановки на Бургаския театър. Хората вече са те гледали, наблюдават те и искат нещо различно. Трябва да си по-отговорен и внимателен.

Страхуваш ли се хората да не пренесат негативите от Роки върху теб?
Не. Приятелите, които ме познават, знаят що за човек съм. Все пак това е професия. Би трябвало хората да знаят, че играем и не сме такива в живота. Иначе щяхме да сме обикновени натурчици, наети да изиграят нещо.

Т.е. не пребиваш хората по улицата, както прави Роки?
Сега вече не (смях). Шегувам се! Не съм такъв човек – не влизам в конфронтации.



Имаш ли си приятелка?
На този етап не. Всички ме питат това. Някой път ми идва да кажа имам си и точка, защото започват въпроси ама защо нямаш… Но никога не съм се оплаквал от липсата на приятелки. Просто сега съм на такъв етап.

Как впечатляваш момичетата?
Със самия себе си. Никога не съм се правил на нещо, което не съм. Един човек или те харесва, или не. Няма нужда да се правиш, защото на втората седмица лъсва абсолютно всичко.

Бил ли си влюбен?
Да, бил съм. Но така стана, че не се получи. Надявам се, че няма човек, който да не е бил влюбен поне веднъж, иначе би бил много тъжен този човек. За любовта са нужни двама човека. Ако от едната страна нещата са изстинали – няма никакъв смисъл.

Ти си от Бургас, Боряна (Мая във филма) от Варна. Спорите ли кой е по-готиният град?
Аз винаги цитирам Хемингуей, който казва, че всичко, което е на 100 км от морето, е провинция. Сигурно и тя така мисли. А и винаги намирам някакво очарование в местата, в които съм.

Какви филми обичаш да гледаш?
Ларс фон Триер, Джим Джармуш, т.нар. алтернативно кино. Обичам като гледам филм, нещо тука (посочва главата си) да се задвижи, а не да има само дж-пух!, от които главата те заболява. Филмът е една история, която трябва да те провокира да мислиш. И с представленията е така. Не трябва само да ръкопляскаш, а като излезеш от театъра бързо да забравиш всичко. Ние се събираме там заедно – актьори и публика, да си поприказваме, да си общуваме.

Какво пиеш вечер?
Снощи бяхме в един специализиран бар за уиски. Беше тежка вечер.

Носиш ли на пиене?
Опитвам се. Но аз не пия, за да се наливам. Идеята на тези събирания е да се опитват уискита, които не са за масова консумация, а да си правиш удоволствие на небцето.



Седял ли си пред огледалото с дезодорант в ръка, имитирайки, че получаваш Оскар?
О, не! Това е много грешно – все едно се наблюдаваш през цялото време. А самонаблюдението е едно от най-лошите неща. Актьорите трябва да успяват да се преборят със суетата.

Какво искаш да ти се случва оттук нататък?
Да съм жив и здрав. Здраве и добра воля си пожелавам. Вече живеем в такова време, че можеш да се сърдиш единствено на себе си, ако нещо не ти се получава. Пожелавам си един ден да стана добър актьор.