.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

До Алпите с кемпер

Росица Николова | преди 6 години
До Алпите с кемпер
Къмпингът Тhalkirchen в Мюнхен.Снимка: Росица Тодорова, LadyZone.bg
За едно пътешествие на компания от 4 човека с кемпер до Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Оберамергау и Будапеща
Раздвоена между новозеландския корабен дъждобран и тениската с къси ръкави, подреждам багажа си за едно набързо организирано пътешествие с кемпер към замък в Алпите. Наемаме автокараваната за 4 дни, през които ще изминем повече от 3000 км.

Опитваме се да се измъкнем по околовръстния път от София. Мисията не е невъзможна, но е толкова трагична, че ако не бяха любопитните погледи на хората от автобусите към кемпера и нас, съвсем щяхме да си развалим настроението още от началото. Но това любопитство всъщност доста ни забавлява.

Опитвам се да подредя яйца и дрехи в хладилника и в шкафчетата на кемпера в движение. Не успявам съвсем, но поне разбирам от какво се получава морската болест. Люшкането и клатенето приключва веднага щом излизаме на магистрала. Сядам и се зачитам в любимата си книжка. Пейзажът все още не ми е интересeн, така че не изпускам нищо важно.

По пътя се сменят двама шофьори. Спираме само за по цигара, тоалетна или просто, за да разкършат морни снаги. Всъщност всички сме превъзбудени и дори когато вече е нощ, на никого не му се спи. Адреналинът е толкова висок, че държи високо вдигнати дори клепачите ни.

Кемперът е едно изключително удобно средство за пътуване. Успявам да събера всичките си дрехи и обувки, че даже има място за още. Пътуваме в компания от 4 човека. Превозното средство разполага с две спални, баня с тоалетна, хладилник, печка, мивка и маса с две седящи места. Ето така се чувства охлювът – навсякъде е с къщичката си.

Докато мъжете шофират, ние им приготвяме сандвичи. Измиваме чиниите и пием по кафе. Можем да спим, да се храним, да си говорим карти да играем и всичко това, докато сеприближаваме до крайната цел. Залепваме се за прозорците и попиваме с очите си цялата красота на планини и полянки, покрай която минаваме.

На следващия ден, привечер, пристигаме в Мюнхен. Задали сме GPS координати на къмпинг Тhalkirchen. Техниката малко ни обърка и се наложи да попитаме две симпатични жени относно местоположението му. Добре че човек от компанията ни свободно говори немски. Не го разбирам този език и ми е странен. Думите са като клъцнати със сатър в края. Хората в Мюнхен поздравяват с grüss gott, буквален превод "Поздрави от Бога", близко до нашето „Дал Бог добро!”, може би.

Настанихме се на местата за кемпери в къмпинга. Всичко в е по немски точно и разграфено - места за палатки върху поляните и места за колите според размера им. Около нас има всякакви туристи – младежи на палатка, пенсионери с джип и каравана, многодетни семейства с кемпери с космически дизайн. Пътуването по този начин се практикува интензивно в Австрия, Германия, Швеция, Полша. У нас не е съвсем непознато, но има и хора, които дори не са чували за каравана и кемпер.

След един бърз душ излизаме да разгледаме Мюнхен. Точно пред къмпинга е последната спирка на едно автобусче. И понеже дори на края на света да отидем няма как да не попаднем на българи, оказва се, че шофьорът на автобусчето е грък, женен за българска... от Враца. Каза, че ще ни вози до следващата спирка без пари. А на приятеля ни, който все още стоеше прав, а трябваше да тръгваме, на чист български каза "Алоооо, сядай там!".


Следва продължение „Мюнхен – дъжд, бира и бретцели”

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Къде /ще/ ходите на море?