.

ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Зимно, шведско, без картинки

LadyZone.bg | преди 5 години
Шведски пейзаж
"Когато мъртвите се пробудят" е книга от автора на "Покани ме да вляза"

Когато мъртвите се пробудят“ е нестандартен за жанра си роман, заради психологическото проникновение, с което авторът разсъждава върху екзистенциални теми като например какво би се случило, ако мъртвите започнат да възкръсват?  

линия


Предлагаме ви откъс от романа:

Когато мъртвите се пробудят

Смъртта...

Давид вдигна глава от бюрото и се загледа в окачената на стената снимка на пластмасовата скулптура на Дуейн Хенсон „Дамата от супермаркета“.

Въпросната дама представлява пълна жена с розова блуза и синя пола, която бута препълнена пазарна количка пред себе си. Косата й е навита на ролки, а от устата й стърчи цигара. Подпетените й обувки едва скриват подутите й до пръсване крака. Погледът й е празен. Кожата на ръцете й над лактите на места лилавее. Може би съпругът й я бие.

Количката й обаче е препълнена. Догоре.
Консерви, кутии, пластмасови опаковки. Храна. Полуфабрикати, готови да бъдат пъхнати в микровълновата печка. Тялото й е като лоена топка, натъпкана в обвивката от кожа, притисната на свой ред от тясната блуза и още по-тясната пола. Погледът й е
празен, устните й стискат здраво цигарата и на места разкриват зъбите й. Ръцете й са вкопчени в дръжката на количката.

А количката е препълнена. До горе.

Давид си пое дълбоко въздух през носа. Стори му се, че може да усети евтиния й парфюм, примесен с миризмата на супермаркет и пот.

Смъртта...

Винаги, когато вдъхновението му го напускаше, когато усещаше колебание, поглеждаше към тази снимка. Тя бе живото олицетворение на Смъртта, на нещата, срещу които хората трябва да се борят. Всички съвременни тенденции, които приближаваха обществото към нея, представляваха въплъщение на злото. Всички, които го отдалечаваха... – на доброто.

В този миг Магнус отвори вратата на стаята си и излезе отвътре с карта „Покемон“ в ръка. Зад него се чуваше възмутеният глас на жабата Бол: „Не, така не може. Чуваш ли?“

Магнус показа картата на баща си.

– Татко, какво е Черният Голдък, око или вода?
– Вода. Хайде да оставим това за...
– Но там пише, че той може да атакува с очи.
– Да, но... Магнус. Не сега. Ще дойда при теб, когато съм готов с това, става ли?

Магнус видя разтворения пред Давид вестник.
– Кажи ми какво могат да правят.
– Моля те, Магнус. Остави ме да работя. После ще си играем.
– Продават... шведска... водка с порно. Какво е водка?
Давид затвори вестника и хвана Магнус за раменете. Той се задърпа и се опита отново да надникне във вестника.
– Магнус, сериозно ти говоря. Ако не ме оставиш да си свърша работата си сега, няма да имам време за теб по-късно. Отиди си в стаята и затвори вратата. След малко ще дойда.
– Защо трябва да работиш постоянно?
Давид въздъхна.
– Ех, само ако знаеше колко по-малко работя в сравнение с другите родители. Моля те, остави ме на мира още малко.
– Да, да, добре.

Магнус се измъкна от хватката му, върна се обратно в стаята си и тресна вратата след себе си. Давид обиколи веднъж стаята, избърса потта от мишниците си с хавлия и отново седна зад бюрото. Прозорецът, който гледаше към брега на остров Кунгсхолмен, бе широко отворен, но навън цареше пълно безветрие. По тялото на Давид се стичаше пот, макар че бе гол от кръста нагоре.

Отново разгърна вестника. Все щеше да му хрумне нещо смешно.

Продават шведска водка с порно.

Две представителки на Партията на центъра бяха решили да изразят недоволството си, като излеят водка върху брой на списание „Пентхаус“. Текстът под снимката гласеше: „Разстроени.“ Давид се загледа в лицата им. Стори му се, че излъчваха по-скоро гняв. Сякаш искаха да унищожат фотографа с поглед. Алкохолът се стичаше по голото тяло на момичето на корицата на „Пентхаус“.

Цялата ситуация бе толкова гротескна, че човек дори не можеше да я осмее. Давид плъзна поглед по корицата в опит да открие за какво да се хване.

Фотограф: Путе Меркерт.15

Това му трябваше.
Путе. Меркерт. Давид се облегна назад, впери поглед в тавана и се замисли. След няколко минути бе готов с текста и започна да го пише на ръка. Отново погледна жените. Обвинителните им погледи сега бяха насочени към него.

„Значи ще се подиграваш с гражданската ни позиция – казваха те. – А ти самият с какво се занимаваш?“

– Да, да – отвърна Давид на вестника. – Аз поне си знам, че съм клоун, за разлика от вас.

Продължи да пише въпреки нарастващото главоболие, което отдаде на гузната си съвест. След двайсет минути бе готов с първия вариант на текста. Биваше го горе-долу. С малко обработка щеше направо да стане забавен. Хвърли бърз поглед на дамата от супермаркета, но и тя не му помогна. Може би бе започнал да върви по стъпките й, може би дори седеше в количката й.

Бе четири и половина. След още четири часа и половина щеше да застане на сцената. Коремът му се сви при тази мисъл.

Изпи чаша кафе, изпуши една цигара и отиде при Магнус. Отдели му половин час, през който си говореха за „Покемон“, помогна му да сортира картите и да преведе текста им.
– Татко – попита Магнус. – Какво всъщност работиш?
 

линия


Йон Айвиде Линдквист е популярен шведски писател и сценарист, стартирал трудовия си път като илюзионист и комик. Дебютният му роман „Покани ме да вляза“ хипнотизира света и съвсем скоро бива екранизиран с изключителен международен успех. Запазена марка на „шведския Стивън Кинг“ е стилизираният ужас – Линдквист ловко манипулира свръхестествени истории и митове и ги трансформира в разтърсващи послания за приятелството, човешката болка и спасението.

Цена: 16 лева; ИК Colibri

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Пролетното почистване е?