Продължаваме с четенето без субтитри. Продължаваме с четенето на кратка литература в прозаичен стил. Тази седмица сме ви подготвили малко и много от Теодора Димова.

Малко, защото отделните части са съвсем кратички. От друга страна толкова много, защото авторката борави с думите си толкова добре, че всяка една от тях има значение, има чувство, има емоция, има урок, а не орок. И за нас, и за авторката, хората са най-добрият учител. А учителите са от значение. Учители не са само тези по математика, физика или английски език. Учител е всеки, който съзнателно или несъзнателно ни е предал важен урок. 

Заглавието изглежда объркано. Когато отворим книгата обаче разбираме, че не е объркано, ами си е направо сбъркано. Теодора Димова, както е типично за нея, разглежда недъзите на обществото, неговата изроденост. Оказва се, че грешката е вярна. Самата авторка споделя в анотацията си, че заглавието е продиктувано от грешка, която тя открива на обява. Ние смятаме, че подобна грешка е не само фрапираща, особено когато става въпрос за "Ороци по български език", каквито са били предлагани на въпросното място. Грешката всъщност е метафора за невежеството на хората от всички гледни точки и за обществената слепота, за просмукалата се посредственост. 

Днес моралът ни не е достатъчен за нищо. Днес моралът дори се приема като пречка. В своите есета Теодора Димова ни дава уроци (а не ороци) по морал. Уроци (а не ороци) по човещина. Уроци (а не ороци) за истинско значимото. Авторката вижда неща, които обикновено за повечето от нас остават незабелязани. Нямаме време да ги видим или нямаме очи за тях. Не ни се гледа дори. 

"Истински съвет можем да получим само от истинските хора.", пише в анотацита на "Ороци". Теодора Димова намира истинските хора вместо нас. Не само чува, а и приема техните съвети. Чрез есетата си ни ги предава и на нас. Те приемат формата на разговор с читателя, който сякаш се състои очи в очи, сякаш Теодора Димова прави жест за нас. И точно там е и магията. В неочаквания урок, който получаваме от непознат. От онзи далечен съвет, който обаче е толкова близък, толкова верен, толкова в десетката.

Защото е крайно време да започнат да ни се преподават уроци, а не ороци. Крайно време е да започнем и да си ги научаваме.