Толкова често жените се срамуват от своя гняв – от това, че избухват с думи срещу партньора си, че повишават тон на детето си, че се карат с колежката, че се опълчват на шефа си, че обиждат приятелката си, че вдигат скандал на свекърва си... Не е възпитано! Не бива така! Те са жени.
Но да си ядосана жена е толкова нормално, колкото и да си просто жена!
Силата на женския гняв е огромна. И вместо да се страхувате от нея, може да я направите свой съюзник. Да я впрегнете и да я накарате да работи за вас. Да ви дърпа напред. Яростта е силата, която може да променя най-отчетливо.
Ядът е стратегическата атака на дивата жена, на нейното вътрешно Аз. Женският яд е нещо, което няма модел на подражание – неповторимо, уникално.
Светът има отчаяна нужда от ядосани жени!
От жени, чийто гняв е толкова силен, че повече не може да бъде контролиран.
От жени, които отказват да си държат езика зад зъбите, да са учтиви, малки и свити.
От жени, които вдигат брадичката си високо, не се прегърбват от умора и емоции, а ходят изправени, с отркито чело и широко отворени очи.
Те умеят да събудят звяра в себе си, духа на дивото. Техните очи блестят. Те са готови да изоставят всичко, което са имали до този момент и да започнат на чисто, отначало. Без да престъпват повече принципите си.
Те казват Не на страданието!
Не на насилието над деца!
Не на войните!
Не на нехуманното отношение към слабите и болните!
Не на мълчанитето!
Тези жени държат всичко в ръцете си. Те знаят, че няма кой друг да свърши работата, ако не те. Не оставят нещата за утре, нито за другите. Те са!
Ядосаните жени не искат да са затворени, упоени, пиещи малки розови хапченца. Те желаят свободата си и настояват пред целия свят, за да я получат! Те вдигат много шум около себе си, ако някой нарани чувствата им. Не се оттеглят свити, не стоят объркани и стресирани.
Те знаят, че чувствата им са, за да ги изпитват, а не да бъдат потискани!
Вярват в силата на ирационалното. Понякога са необщителни, нестабилни... Защото женската ярост е толкова силна, че може да завърти планетата на обратно, да размени полюсите, да засмуче звездите като вакуум!
Тя се натрупва като магма, докато изригне и унищожи всичко след себе си. Женската ярост може да изгори хората, към които е насочена, живи. Ядосаната жена може да откъсне дълбоки корени с голи ръце, да разтвори земята с ударите на сърцето си, а сълзите й да удавят океаните.
Веднъж пусната на свобода, женската ярост не може да бъде набутана отново в прашни тавани и ъгли с паяжина. Затова жените трябва да се ядосват, да пускат всички тези чувства извън себе си, да премахват всякакви бариери пред тях, които те така или иначе биха разбили.
