...Ето сега се сещам - това е от многото четене на вестници, романи и биографии, - че когато една жена говори на жени, тя със сигурност ще намери да ги изненада с нещо неприятно. Защото в отношенията си с жени жените са жестоки.

Жените мразят жени. Затова нека приемем за съвсем естествено, че жената, която се обръща към жени, си е наумила да завърши с нещо особено неприятно. Но какво е то? Истината е, че много често аз харесвам жените. Харесвам липсата на шаблонност в тях. Харесвам тяхната завършеност. Харесвам тяхната анонимост. Харесвам – не, не бива да продължавам в този дух...

Дотук ви цитирах Вирджиния Улф – нейното изключително есе "Собствена стая”, публикувано в далечната 1929 г. Оттогава до днес то окуражава стотици хиляди жени да творят, да търсят и отстояват индивидуалността си – феминистките го развяват като знаме, кълнат се в него като в Библия.

Защото в това есе Улф ни е казала всичко: да не бъдем жестоки една към друга, да се харесваме една друга, да сме солидарни. "Ако свободата стане наш навик и ако добием куража да казваме точно онова, което мислим, ако успеем да избягаме, макар и за малко, от общата дневна и започнем да възприемаме човешките същества не само в отношенията им едно към друго, но и в отношенията им към действителността, към небето, дърветата и всичко онова, което може би носят у себе си; ако успеем да погледнем фактите в лицето – защото факт е, че няма на кого да се осланяме за помощ, че трябва сами да си проправяме път и че нашето отношение е отношение към реалността, а не само към света на мъжете и жените, тогава ще се появи и нашият шанс...”

Какво че са минали 81 години?! Всяка дума е вярна.