Благодарим на Веселина Димова за гледната точка и изпратения текст! Виж как и ти можеш да станеш автор при нас.

В един приказен свят хората се влюбват и живеят щастливи до края на дните си. В реалния обаче така ли се случват нещата? Живеят ли хората без проблеми и толкова ли са безоблачни дните им? За огромно мое съжаление, а надявам се и не само мое, отговорът е "Не".

Всеки човек си има своите проблеми и дни, в които не се чувства особено щастлив, и без да се усетим дори това повлиява на връзките ни с хората, които най-много обичаме. Кога обаче тези наши състояния наистина се отразяват на отношенията ни с околните и могат ли такива дни да "преобърнат каруцата" и да се окажем сами и без подкрепата на близките си?

Всяка връзка си има своите възходи и падения. Много хора обаче не желаят да приемат и чуят проблемите на човекa до тях, тъй като са прекалено обсебени от техните и по този начин отблъскват половинките си, без дори да го осъзнават. "Трябва да се научиш да се справяш сама с трудностите в живота!" ми е казвала мама, още когато бях дете. 20 години по-късно все още си спомням думите й и го правя, оправям се сама, без да разчитам на никого.

Има обаче трудности, с които не можеш да се справиш сам. Проблеми, за чието разрешение се нуждаеш от подкрепата и опората на любимия човек. Тогава трябва ли да се справяш сам? Ако човек е прекалено обсебен от себе си и не иска да види този до него, какво иска и какво го вълнува, можем ли да кажем, че той обича? Ако няма достатъчно разбирателство и компромиси се правят само от едната страна, тогава имаме ли нужда от човек, който да бъде до нас във всичко? Колкото и да ми е трудно да го кажа, отговорът ми е "НЕ".

Често чуваме за така наречените "силни жени", тези които се справят сами в живота си, тези които гледат децата си, работят на хубава работа, издържат семейството си, та дори и мъжете си. Чудим се как имат сили, как успяват, от къде идва тази тяхна воля и до кога биха издържали на това? Защо се примиряват и заслужава ли си да го правят?

В този наш модерен свят, в който жените и мъжете работят на равни позиции, рамо до рамо, можем ли да кажем че ни трябва силно рамо, на което да се облегнем в труден за нас момент или просто трябва да се справяме сами? Ако не можем да усетим мъжката сила, тогава защо ни е изобщо да търсим половинката в живота си? Превръщаме ли се тогава във жени, които не ги плаши нищо и никой, жени които не ги е страх да живеят сами, защото могат да се справят във всяка една ситуация отново сами?