Обичате ли пътуванията? А да разказвате забавни истории от тях? Споделете с няколко изречения в коментарите и можете да получите подарък за още пътувания - ваучер за гориво от Shell на стойност 25 лв. Споделяйте толкова често, колкото искате, а трима от вас ще печелят награда всеки понеделник, от 16 април до 6 май. Пролетта е тук, тръгваме на път!
Shell и BTV.bg те предизвикват да разкажеш интересна и забавна история, свързана с твое пътуване. Всеки понеделник, в периода 16.04-06.05.2018 г, ще избираме трима от вас, публикували своя история с коментар под статията, които ще получат подарък от Shell - ваучер за гориво на стойност 25 лв. Споделяйте ни истории толкова често, колкото ви се пише и има какво да ни разкажете. Подробните правила на играта може да прочетете ТУК.
„Уикенд по женскииииии! - ето това крещят амазонките, когато ПMС-то ги тресне със силата на падащ от отровна ловна стрела бизон. „И няма бау, няма мяу, ти за мен си пълно чао...“ – крещяхме ние в колата някъде около Ябланица. Чак там, да, защото преди това слушахме песни от друг вид. Уточнявам, за да не си помисли някой, че сме фолк диви, мятащи корсети с пискюли, щото коресети не носим, а единствените пискюли бяха на един гердан, но той се скъса.
Your sugar, yes, please… Минаваш през меееееен... Защото снощи правих кекс, кекс… С масло да те намааажа....
От 4 години в живота ми присъстват тези шест жени. Не деля с тях нищо, защото... деля с тях всичко! Запознахме се покрай форумите, в които основно се пишеше за контракции, колики и среднощно будуване. За 4 години приятелство обаче надскочихме всякакви познати на средностатистическите човеци форми на приятелство. Разбрали сме се да не си закачаме любовниците, но съпрузите... Защо пък да не услужиш?! Децата ни не са общи, но сме ги овъртели в разни снахо-свекървенски отношения още от шумни и дрисливи сладки пеленачета. Не градим приятелство. То си се изгради само – между коликите, запека, запушените от кърма гърди, стриите, ваксините, злите свекърви, недоспиването, бирата, яслата, тъпата колежка в работата, нахута, напишкания диван, еднорозите, диетите. Цялата тази любов расна, расна и трябваше да избухне нанякъде, затова взе че „гръмна“ в един уикенд по женски. Ура! Без мъже и без деца!
Пътуването и уикендът по женски са нашите глътки въздух. И всички сме си ги заслужили, независимо какво говорят майки, татковци, баби и дядовци или пък Николета Лозанова... (тя няма нищо общо с пътуването ни, споменавам я просто защото името и селфитата й винаги увеличават четенията на един материал). Зарязахме мъже и деца, запалихме колите и никой не можеше да ни попречи. Никой от онези лошите, които повтарят – „Омъжена си и си майка, стой вкъщи, лъскай банята, глади дрехите и задължително изхвърляй първата вода на боба!“
С жени на път е трудно. Един багажник никога не стига. За да затворим този на Златка (а.к.а астрата в златист цвят на Мишето), трябваше две от нас, които най-отдавна не са спазвали диета, да седнат на капака.
Тръгваме... Багажникът се затваря. Всички сме по местата си. 10 минути след тръгване Силвия установява, че си е забравила банския. Няма как да я оставим в стаята, докато ние сме в басейна в спато, което сме планирали. Нали знаете, който липсва от компанията, го обсъждат. Връщаме се. Вземаме банския и отново тръгваме на път...
20 мин по-късно на Юлия й се пишка. Отбиваме, правим й заслон със задната врата. Пишка. Тръгваме.
Още 20 мин по-късно на Роси й се пишка. Мишето заявява, че сме пикли и за пикли повече няма да спира на отбивките. Разбира се, точно след 20 минути на друга й се пишка, но вече не смее да си каже. „Да бях взела няколко папмерса от вкъщи...“, мрънка си Валя, но ей така под носа, да не се чува много-много, щото Мишето е безкомпромисна.
Добре че следващата нужда е за кафе и всички са съгласни, че трябва да се спира. Две коли сме и се координираме помежду си. Спираме, вземаме кафе, затваряме багажника по оня начин и продължаваме. Е, хубаво, но Силвия се сеща, че е извадила едната си чанта до колата и е забравила да я прибере. Координация между колите, обратен завой и тръгваме да спасяваме чантата. Там са чисто новите й обувки, останали самотни на някаква си спирка за кафе. Скъпоценната чанта е намерена точно там, където е оставена. Затваряме багажника, пак по оня начин и тръгваме. Отново.
На Севлиево спираме, защото сме гладни. Нали сме майки и съпруги, всяка е приготвила по нещо. Вадим кутии от невредна пластмаса, бутилки с филтри и зеленчуци, нарязани на лентички, хапваме... Вече затваряме багажника по-лесно.
Зареждаме на Shell, пием кафе, трупаме точки. Пътуването винаги е най-хубавата част от цялата почивка, като пикантна разядка с шафран от шестстепенно гурме меню. Да пътуваш е ключът към свободата.
През този женски уикенд изпихме много бяло вино, после много текили, после мохито и бири... и разтворими витамини даже... и си духахме косите с йонизиращ сешоар... качвахме си краката по столовете... разменяхме си дрехи... правихме си подаръци, ядохме шоколад на закуска и не ни беше съвестно... не си подреждахме стаите... накрая главите ни клюмнаха и заспахме.
А всичко започна с един невинен разговор. Когато между сиропите за кашлица и миенето на чинии някой невинно спомена – „Мацки, хайде да хванем гората!“
Очакваме вашите истории. GO WELL!
