.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Имаме целулит, ядем течен шоколад и тръгваме на фитнес... от утре

Росица Николова | преди 36 седмици
жена
Снимка: iStock

Новата година винаги идва с нови решения - започваме диета от януари, тръгваме на фитнес, боядисваме си косата, обещаваме си, че повече няма да Му позволим да се държи гадно с нас... естествено нарушаваме поне три от обещанията си още в първите дни на новата година. Все пак трябва да доядем баницата и руската салата... Хората сме такива - имаме нужда от ясни дати, за да започнем нещо ново. Точно затова диетата започва винаги от новия месец, отказваме цигарите винаги от понеделник. 

Имаме бръчки, пъпки, целулит, ядем течен шоколад и тръгваме на фитнес... от утре. Ревем на филми, ревем като спрат да продават любимия ни фондьотен, ревем като стъпим на кантара на гладно след 5 дена пост и молитва и стрелката не мръдва и милиметър надолу. Мамка й и стрелка!

А всичко е въпрос на сметки, математика и избор как човек си представя времето. 

Имаме нужда от промяна, за да поставим ново начало, за да изтрием старото, което не ни харесва, за да се доближим още малко до начина, по който мечтаем да изглеждаме и да се чувстваме. Малко заради себе си, малко и заради другите. Защото, нека си го кажем - оглеждат ни мъже, оглеждат ни и жени. И ни се иска не само в собствените ни очи и в огледалото, но и в техните да изглеждаме добре. Даже много повече от добре. Трябва да се сравним, успокоим, провокираме, нахъсаме, съжалим, депресираме... Защо? Защото сме жени и ние така правим! Ние сме просто нормални жени. Или пък не съвсем...

Радваме се на плоския корем на приятелката си, но й завиждаме. Завиждаме й за упоритостта вече 3 месеца да ходи по 3 пъти седмично, да тича, да върти педалите и да прави упражнения за стегнати бедра. И за капак накрая да НЕ се награди с парче шоколадова "Наоми", а стриктно да следва изготвения от инструктора хранителен режим. Мамка му и инструктор!

Подстригваме се на каре и пак не можем да докараме визията на тази, която ни е препоръчала фризьора. Искаме промяна, но смелостта ни стига само да сменим черното с тъмнокафяво. Уж използваме същия номер боя за коса, но ашът си е аш и на някои просто им стои по-добре. Сменяме омбрета, сомбрета, накрая тропаме нервно с крак и просто си сипваме вино. Или бира! Или редуваме вино с бира и добавяме чипс.

Искаме да имаме повече време, за да се виждаме с приятелки, за да идем на маникюр, за да пътуваме и да садим домати... Понякога цялото ни щастие е в един час в петък следобед на латино танци. Но всъщност след работа тичаме към метрото, за да вземем децата от ясла, да напазаруваме, да сготвим и да се тръшнем на леглото с любимия си сериал, след като всички в къщата отдавна са заспали.

Успяваме да вмъкнем малко време за промени. Когато си кажем - и аз съм човек пък! Или си помислим "Добре, щом тя може, и аз мога!". Не че не се харесваме. Напротив, божествени сме! Особено с кръговете от недоспиване, бенките, които са се уголемили по време на бременността, и пуканките с масло, които са се превърнали в още един ханш.

Промените са хубаво нещо. Лошото е, че се случат трудно. Че в повечето случаи си оставаме жените, които дават сума ти пари за прическа, но връзват косата си на лайно и излизат; купуват си ултра скъп лосион срещу целулит и се мажат, след като си измият ръцете от току-що изядения шоколадов кекс. После гледаме злобно към моделите на бански костюми с плоски кореми, затваряме сайта за бельо и търсим такъв за бурки, иде ни да я фраснем стегнатата мацка, която говори по мобилния си, че "сега отивам на фризьор, после може на работа, а към 5 съм на фитнес при Лили".

Светиците са тези с благия поглед, вечната усмивка, любовта към ближния и незнанието що е то завист и лошотия. Ние сме си жени!

Къде /ще/ ходите на море?