Tя е психолог и страстен любител на позитивното мислене.
Бо (както я наричаме на галено) е сред тези личности, успели да променят гледната си точка в името на един по-добър начин на живот.
По време на дългогодишната си практика се е сблъсквала с десетки случаи, свързващи я с хора, споделящи й вълнуващи истории... Преживявания, които на моменти са радостни, други не.
Преди няколко дни си говорихме за любовта и осъзнахме, колко рядко говорим за нея. Решихме да публикуваме този разговор под формата на интервю, за да бъде полезен за всички нас.
По какво да познаем истинската любов? (дали той или тя има истински чувства към нас).
Този, който знае отговорът на този въпрос ще получи несъмнено световнопризната награда. Опитът ме е научил на едно – ще цитирам Петър Дънов: "Който истински обича, той никога не съжалява, че обича. Вярвайте само в любовта, която дава."
Как да обуздаваме егото си и да приемаме, че той/тя просто не иска да сме заедно?
Това е много трудна задача. Егото е голяма личностна сила, която може да разруши един човек. Начинът, по който влизаме и излизаме от подобна ситуация говори за характера на конкретната личност. Силните характери нямат потребност да бъдат харесвани на всяка цена и от всички. Мъдрите, опитни и емоционално зрели хора разбират, че в дадения случай личността им не е обезценена, а просто несъвместима. Никой не е застрахован срещу отхвърляне.
Ако сме в постоянно търсене на одобрение от околните, може никога да не го получим, което води до самоонищожение. Рискът е това желание да се превърне във вид фанатизъм, за сметка на личната ни свобода и самостойност. Никой не бива да живее за някой друг. Ние сме тези, които трябва да бъдем на първо място. Да се обичаме, всичко останало е бонус.
Имам пациент на 31 годишна възраст, която все още е влюбена в свой съученик, който преди време е флиртувал с нея. Нищо повече. Той е женен, има деца, виждат се само по събирания на класа и са в режим "здрасти, как си?". С тази разлика, че тя го смята за любовта на живота й. В нейните очи, той ще я забележи и ще бъдат заедно. Де факто, тя го чака и не му "изневерява". Все още е девствена.
Има ли начин, по който да си помогнем да преодолеем даден човек? Има ли знаци, по който да разберем, че даден човек просто не е за нас?
Мисля, че погрешното възприятие за любовта, произлиза от мита за андрогините. Той разбива всички представи за способността ни да обичаме истински и да се отдадем на любовта. Той носи жертви след себе си, които след като са срещнали „любовта на живота им”, не могат да се разделят с нея... независимо от обстоятелствата. Никакво страдание и никакви аргументи – нито униженията, които търпят, нито побоят който понасят, да не говорим за тези, които плащат със собствения си живот. Всички сме в търсене на своята половинка. Всеки вярва, че някъде тям има човек, който да ни допълва и ощастливява.
За съжаление, въпреки любовта, която изпитваме към даден човек, не можем да бъдем сигурни, че той е правилният. Времето показва и учи.
Следователно сценарият се повтаря: при първите по-големи противоречия между партньорите, при възникването на трудности и конфликти, се питаме автоматично: "Той ли е? Тя ли е? Ако е така, защо имаме проблеми?!" и т.н. Опорочени от този вид мислене, психиката ни се наранява. С времето се затваряме все повече и повече. Вместо да отворим душата си и съзнанието си за любовта, ние изграждаме прегради, мислейки си, че ще се предпазим. От кого? От какво? Себе си, най-вероятно, защото ние сме си най-добрите приятели и врагове. Днес сякаш сме забравили какво е свобода – животът е толкова богат, че сме склонни да се губим в него, вместо да се наслаждаваме на характерните за него блага.
Какво да правим?
Първо: да приемем, че всяка любов има смисъл. Преживяваме я, за да се научим на ценен житейски урок. Ние сме главните актьори във всяка една връзка, не сме подвластни на съдбата. Осъзнаем ли го, можем да се оттеглим от всяка една връзка. А критерият е прост: когато в една връзка изпитваме повече страх отколкото радост, това е знак, че не е за нас. В момента, когато сме готови да се отдадем на един човек, без защитни сили, тогава можем да твърдим, че сме намерили правилния човек. Просто е, обърнете внимание на личното ви усещане.
Как можем да разберем, че страдаме от разбито сърце или от наранено его?
Интимният партньорът е голяма част от нашето разширено "Аз". Онова, пред което слагаме притежателното местоимение "мое": моите родители, моят дом, моята кола, моите деца, моят мъж, моята професия… са съствани части на Аз-а. Много е тънка границата между Аз-а и Егото. Говорим за идентичност, присъща за всеки един човек.
Неизбежно след раздяла с интимен партньор да изпитваме емоционална болка. Това страдание е показател, че сме психически адекватни, че умеем да се привързваме и обичаме. Най-ограбващото състояние за едно човешко същество е емоционалната фригидност или импотентност. Процесът на раздялата може да бъдем сравнен с ампутацията – част от нас бива отделена и загубена на физическо ниво, но в емоционален и мисловен план, проекцията на този образ продължава да съществува в съзнанието ни.
Може да се сравни с фантомната болка при загуба на крайник – крайник няма, но ние го усещаме. При раздялата има значение кой е зарязаният, защото дори партньорите да се разделят по взаимно съгласие, винаги има инициатор. Той е в силната позиция. Отхвърленият, обикновено изживява загубата по драматично. Когато си изоставен, самооценката се срива, влизаш в ролята на жертва. Обладаели ни това усещане, рискът е голям. Там, където има безпомощност, има и агресия.
Ако след време желанието ви за отмъщение е все така живо, може да бъдете сигурни, че чувствата ви са породени от наранено его. Усещате ли спокойствие, въпреки развитието на вашите отношения, това е знак, че сърцетови се лекува с времето. Обичали сте го, но чувствата изветряват.
Кога и по какъв начин да кажем на добър приятел, че смятаме партньора му за изключително неподходящ?
Такива твърдения можем да споделяме в две определеи ситуации: Когато нашият приятел иска мнението ни. Тогава сме длъжни да кажем истината – такава, каквато е тя нас. Вторият е когато приятелят ни в "опасност" и е необходимо да му помогнем. Във всеки един друг момент, намесата ни може да бъде приета като вид вмешателство. Това ще предизвика конфлик и отношенията ще се влушат.
