"Сбогом, моя кукличке! Гледам те как спиш. Аз съм при теб, до твоето смъртно ложе. Ти си облечена в дълга червено-черна туника, с бродерии на гърдите. Мисля, че са цветя, но не ги поглеждам. Казвам ти сбогом, най-дългото сбогом, моя кукличке! Аз винаги те наричах така. Не гледам цветята, а твоето лице и си мисля, че си красива, че може би никога не си била толкова красива. Мисля си също, че за първи път в живота си те виждам толкова ведра и спокойна. Като че ли една нежна ръка е изтрила от лицето ти всички грижи и страхове. Гледам те как спиш. Казват ми, че си мъртва." *
Любов от втори поглед
За снимките на филма "Кристина" Роми пристига с майка си от Виена. Ален Делон я чака на летището и по заръка на продуцентите на филма трябва да и подари букет цветя. Когато го вижда, Роми пита майка си - "Кое е това момче ?", "Твоят партньор”, отговаря тя и това е всичко, което се случва между двамата. Любов от пръв поглед? Не! И двамата са категорични в това. Но по-късно, когато се виждат отново във Виена, любовта избухва като гейзер с гореща минерална вода, отдавна задържал напора си под кората на земята. "Влюбихме се едновременно" – така отговарят двамата. Младостта им дава криле, за да се насладят изцяло на това ново, силно чувство, да отпиват от него, да гребат, да летят, да му се отдават изцяло.
Френският принц „отвлича” австрийската принцеса
В края на снимките Ален я кани да заживее заедно с него във Франция. Роми не се колебае дори за минута. Всички в Австрия и Германия са възмутени. Обвиняват Роми в предателство, а Ален наричат "похитител на деца". Тя е толкова млада, че всички преценяват решението й като грешка. Истината е, че красотата й кара австрийците да ревнуват. Те не желаят нежното лице на Шнайдер да бъде галено от френски ръце. В началото двамата се разбират само с жестове. Тя не знае френски, той изобщо не разбира немски. Чувствата им обаче са достатъчни, за да преодолеят езиковата бариера. Няколко месеца по-късно тя е толкова добра с езика на галите, че участва в постановки на френския театър.
Рембрандовото V
Лукино Висконти режисира играта на двамата актьори и докато наблюдава техните движения, жестови мимики, открива колко много си приличат, когато са ядосани. Те сбръчкват вежди по еднакъв начин и така между тях се образува буквата V. Наричат тази форма Рембрандовото V, защото се виждала на много от автопортретите на известния художник. Роми често свива вежди във V, защото страховете са постоянни гости в сърцето й. Твърде рано тя е станала звезда. Заради крехката си възраст е неовладяна, спонтанна, има гневни изблици. Чувствена и темпераментна, тя е брилянтна на сцената, но в живота й е трудно да се справя. Тази неуравновесеност я кара да се чувства изгубена.
Рембрандовото V се появява на челото на Роми най-вече заради изневерите на Ален. Френският плейбой използлва всяка възможност да интимничи с други жени... и с мъже. Шнайдер дълго време понася изневерите му, прощава му, но великодушието й има своите граници. Всъщност, по тежко от поредната изневяра за нея е всеки път да започва всичко отначало.
"В нея имаше две жени. Първата обичах повече от всичко на света, втората мразех също толкова неистово."
Всяка нова връзка за нея е ново разочарование. Първият брак на актрисата е с немския драматург Хари Мейен. От тази връзка се ражда синът им Давид. 10 години по-късно двамата се разделят, а Мейен се обесва в Хамбург. Следващият й мъж е Даниел Биазини, от когото се ражда дъщеря й Сара. И макар бебето да връща за кратко радостта в живота на Роми, следващият удар е раздялата им с Даниел, която те преглъща изключително трудно.
Когато страстта си отиде, остава приятелството
С Ален Делон се срещат отново през 1968 на снимките на филма "Басейнът". Когато той отива да я вземе от Германия, се запознах със сина й Давид. Син и майка имат особена връзка. Тя го обожава, той често се привързва към мъжете в живота им, а последващата раздяла разбива не само нейното, но и неговото сърце. Работата по филма "Басейнът" сближава отново Роми и Ален, но този път по абсолютно различен начин. Те се чувстват като брат и сестра. Страстта между тях е изгоряла, но от пепелта е израснало нещо още по-голямо - тяхното приятелство. В тази силна връзка те успяват да се разбират без думи, и този път не защото не знаят езика на другия, просто го могат. Тъгата в живота на Роми продължава да нараства. Феновете й я обожават заради прекрасните й изпълнения в ключови драматични роли. Всъщност много малко хора, сред които и Делон, са наясно, че Роми е добра в този стил, защото носи драмата в себе си.
Давид, дъното, смъртта
На 29 май 1982 г. младият любовник на Роми – Лоран Петен, я намира мъртва в апартамента й в Париж. Той е спал спокойно в леглото си в тази нощ, но Роми е заспала завинаги. По пода се търкалят бутилки вино и хапчета. На камината, точно срещу мъртвешки спокойното й лице, е поставена снимка на Давид. Давид е мъртъв от една година - загива при изключително трагични обстоятелства, като се намушква на градинска ограда, без никаква възможност лекарите да го спасят. "Струва ми се, че съм стигнала до дъното..." – това е споделяла за последно Роми на Лоран. Всъщност, смъртта на Давид е била последната капка вина в коктейла от вино на Роми. 43 рози – толкова носят на погребението й най-близките й приятели. Защото Роми завинаги остава на толкова.
"Моя кукличке, продължавам да те гледам. Искам да те изпия с поглед и отново да повтарям, че никога не си била толкова хубава и спокойна. Почивай си. Аз съм тук. Научих малко немски с теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те, моя кукличке."
*Цитатите са от прощалното писмо на Ален Делон към Роми Шнайдер.
