„Въведение на Света Богородица в храма е Ден на християнското семейство, както и Ден на християнската жена”, казва отец Петър Христов, иконом на храмовете „Св. Петка”, „Св. Екатерина” и на манастира „Св. Три Светители” в София. Разказът му за 21 ноември пред Ladyzone.bg звучи като приказка за доброто в дома, над която всеки един от нас трябва да помисли. Защото днес всеки ден е посветен на нещо или на някого, отбелязваме го, празнуваме, но знаем ли защо? Отецът говори и за семейството днес, абдикирало от духовните ценности, говори за ролята на майката, която трябва да „научава душата на християнските ценности”. За да няма страдания! Думите в повествованието на отец Петър Христов, което ни дава, се леят благо, увлекателно, а въпросите ми остават излишни.

Въведение Богородично

Светото предание пази откъслечни записки за Йоаким и Анна, които не можели да имат деца, а това се считало за голям грях в тогавашното общество. Вече били на преклонна възраст, но през целия си живот били отдадени на усърдна молитва, благочестие, изпълнявайки всички закони, по онова време и Мойсеевия закон. С милостта на Господа те се сдобили с женско чедо, което кръстили Мария. Тя още от утробата на майка си е била предназначена за нещо голямо на човешкия род.

Йоаким и Анна били обещали детето си на Бог. И когато Мария е на 3-годишна възраст, родителите й я представят в храма. По онова време децата, които са били представяни в храма, за да учат четмо, писмо, религия, са били съпровождани от множество народ със запалени свещи, момите са били облечени в бяло... Бил е голям празник, а хората се чудели какво става, виждайки двама престарели родители да водят детенце, облечено в бяло. Свещениците отвисоко са гледали своите енориаши и са им давали благословия, а Света Мария се откъснала от ръцете на своите родители, изкачила 12-те стъпала на храма и сама се представила пред свещеника. А той я въвел в Олтара, като имал право само веднъж да влиза там. Но това му действие пак е било по допущение на Бог. Това е и първото чудо със Света Богородица – майката на човешкия род. 12 години Мария пребивава в храма, където се е молила на Бог, спазвала е всички закони и е възпитана в християнски добродетели.

Непорочното зачатие на Мария

По-късно се задомява с Йосиф, за да бъде той баща духовен, но не и по плът на детето й. Св. Архангел Гавриил известява, че Мария ще роди Сина, а тя казва: „Аз съм грешна, но нека бъде според воляна на Бога!” И няма никакво роптание, че тя не е достойна. Всички православни християни я наричат не само Майка на Бога, но Майка на всички човеци, тъй като тя стои най-близо до престола на своя син и нейните молитви, биват най-бързо чути.

Като се замислим колко кратък е нашият живот, нека се замислим колко свети икони чудотворни има с лика на Св. Богородица, наричана под различни имена.
В днешно време, за съжаление, както казва Юстин Попович: „Ние, псевдохристияните, защото всички сме такива, се наричаме християни, не поради живота в Христа, а заради това, че сме се кръстили. Когато се кръщава човек това му отваря врати за всички тайнства в храма – едното е светото венчание. Още по времето на Христос в Кана Галилейска Той благославя брака или мъж и жена не само да живеят заедно, да бъдат една плът, а не различни".

Денят на християнската жена

Светата Църква на този прекрасен ден е отредила да се чества Християнското семейство или както казват Светите отци – Денят на християнската жена. Преди 30 години сме били под друг режим на управление и 8 март е народният празник на жената, а църковният, когато всеки отдава почит на християнската жена, е 21 ноември – Денят на християнското семейство.

Всеки би се зачудил защо от времето на Моисей или Старият завет, са броили само мъжките чеда, а женските не са? Тук идва делото на Христос, който казва: „Аз не дойдох, за да наруша завета, а да го обновя и да бъде чист!". И именно на този ден всички православни християни отдаваме значение на българската жена. На първо място жената е център на семейството, жената е тази, която научава душата на християнските добродетели. Както казваше дядо Дометиан: „Едно дете като падне, не казва ох, татко, а ох, мамо!”. В Новия завет стожерът на християнската църква в дома като домашна църква е майката. Майката е длъжна така да възпита децата в християнските добродетели, че както казва Св. Йоан Златоуст:

Всяка жена, възпитала дете, е печат върху восък!

Защото възпитанието на децата от най-ранна възраст в християнската любов и ценности е отпечатък върху тяхната душа.

Ролята на родителите върху изграждането на децата

И майката, и бащата, като стожери на семейството, ще видят какво е и те да възпитават своите деца и внуци, и правнуци. Християнското семейство трябва наистина да се възприема като християнско, а не само да се венчаеш, защото така трябва. Днес виждаме, че младите хора не оценяват домашната църква, а щом е така, ти я нямаш. Не напразно хората казват, като влезеш и видиш храма, тогава ще видиш и домашната църква на свещениците, които служат в него. Св. Йоан Златоуст казва: „Ако възпитаваме децата си от най-ранна възраст в християнски добродетели, то тогава светът не би имал нужда нито от закони, нито от съд, нито от съдилища, назидания и глоби!”.

На този ден всеки един от нас трябва да се замисли дали възпитаваме нашите деца така, както е благоугодно Богу. Гениален мислител на миналия век, хуманист, наречен педагогически гений на славянството - Ян Амос Коменски, казва: „Възпитанието в семейството на децата още от първата година се счита, че те, онова, което в нравствено отношение придобият в детинство, то това е много по-голямо богатство, отколкото да наследят сребро, злато, къщи и имоти!”

Семейството днес и семейството преди

Днес така сме се задълбочили в съществуването си като индивиди, че нямаме вяра в никого. А древните хора са вярвали в огъня, в бурите, в дърветата... Сега сме свикнали да даваме на децата си материални блага, които не служат за нищо.

Свидетели сме в нашия век колко е изпусната нишката в християнското семейство с децата. Някои родители казват, че в училище трябва да се наследи доброто. А имаме толкова примери, че Св. Йоан Златоуст е възпитан от майка си, която е светица, Св. Григорий Богослов и Св. Василий Велики - също, Св. Константин - от майка си Елена. Всичко, за което сме се борили като Църква, е отпаднало. Да, днес много хора обвиняват Църквата, а тя всичко възможно прави, за да може да върне не само децата, но и техните родители, защото за 30 години семейството няма тези ценности, които са ни завещани. А най-голямото богатство в едно семейство е да има ценностна система, в която да са възпитани и децата.

„Не прави това, което не искаш на теб да ти правят или първо виж гредата в своето око, а след това сламката в окото на ближния” – на това е важно да научим децата си, а най-важно е те да видят нашето дело. Затова има една хубава китайска поговорка: „По-хубаво е един път да видиш, отколкото 100 пъти да чуеш.”

Майката и бащата в днешно време са хората, които отговарят за душите на своите деца. И е хубаво да покажем дела. И аз, като родител, признавам, че понякога сме толкова изнемощяли от обкръжаващия ни свят, че само искаме да се приберем, набързо да свъшим нещо и оставяме децата сами да се възпитават. Това не е хубаво, защото след това идват трудностите за майката и бащата. Когато не си възпитал детето си, което Господ ти дава, за да се усъвършенстваш и ти в християнските добродетели, а то тръгне по лошия път, означава, че причината не е, че се е събрало с лоши приятели, а защото в семейството не е научило кое е добро и кое е лошо.

Християнските добродетели са всички онези, които не накърняват достойнството на човек, вярата, надеждата, любовта...

Както казва Св. Йоан Златоуст: „Една заповед да спазиш в живота, пак ще наследиш Царството небесно!”. А ние, хората, не вникваме в молитвите. Самият Христос казва:

„Ако любов нямате, нищо не сте!”.

Не е хубаво да се сещаме само на 21 ноември за Християнското семейство, което е стожер на обществото. Пожелавам на всички на този светъл празник да се молим за нашите близки и обичани, за нашите християнски жени, Господ Бог да им дарува здраве, благодентствие и добро преуспяване и винаги да бъдат стожер на домашната църква. Защото всеки един ден за нас, християните, е чудо. Всеки един ден, когато Господ не ти е взел душата, а се събудиш и видиш, че всички около теб са живи и здрави, казваш:

„Господи, благодаря ти!”