"Дали 60 секунди могат да променят нечий живот? В моя случай и този на дъщеря ми, да. Ако отделите 1 минута да се запознаете с нашата история. Ако в рамките на тази минута съм в другата стая, докато тя получава епилептична криза. Ако след тази минута отделите време да споделите този пост с приятелите си - благодаря ви за вашата 1 минута.

Това са думите на Деница, която е майка на 8-годишната Ема. Тя е лъчезарна, усмихната, но тази година вместо рожден ден, майка й организира операция, за да може Ема да движи ръката и крачето си.

"След точно 3 месеца моята Ема става на 9. Моят боец, герой, смисъл, моята Ема.
Вместо да организирам рождения й ден, тази година организирам операция.

Ема е моята искрена до безумие, напориста, пряма и забавна топка любов, чийто най-голям комплимент за хората, които обича е : "и май си малко дебела".

Родих я, когато бях на 26 години с "нормално" 20-часово раждане. Или поне така си мислех. Поставиха й диагноза Детска церебрална парализа, когато беше на 8 месеца. Започнахме да правим процедури, масажи, рехабилитация. Оказа се, че ДЦП е върхът на айсберга, уви.

На 2г. и 10м. Ема отключи епилепсия, която вкара семейството ни в безконечен низ от безсънни нощи, събуждания със страх, прегледи и поредица от спешни намеси от наша страна.

Да бъдеш 'екип за първа помощ' за мен стана професия от момента, в който заведох Ема на ръце в Бърза помощ Стара Загора, при първия й припадък. Тогава разбрах, че животът ни ще бъде различен.
Различният живот на "различните" деца е диагноза.

Аз и съпругът ми сме твърдо решени нашият живот да бъде „нормално-различен“ и не се отказваме, не се отчайваме, макар понякога да е ужасно трудно. Ема кара колело, ходи на училище, събираме се с приятели, правим всичко възможно да направим живота й "нормален". Дори минимизирахме кризите.

Но "новата реалност" COVID-19 унищожи голяма част от усилията ни, постигнати досега. Напредъкът, който постигнахме, изчезна.

Проблемите с ръчичката и крачето й се задълбочиха, след като Ема изкара безсимптомно Ковид в началото на 2021г. Пристъпите се увеличиха, а ръчичката и крачето и започнаха да стават все по-трудно подвижни. И сега сме изправени пред 2 избора:

1. Да продължим да гледаме как Ема все по-трудно движи ръката си и й е трудно да ходи, а епилептичните кризи пречат на стандартната рехабилитация.
2. Да направим операция за присаждане на сухожилия в Истанбул, за която офертата е 20 000 лв.

И понеже от ден едно на нейното раждане никога не сме се предавали, нито аз, нито баща й, нито тя, вярвам, че операцията е нашият избор. След нея Ема ще трябва да носи шини поне още два месеца, а когато шините бъдат свалени, е необходим първоначален интензивен тримесечен курс рехабилитация.

Досега успявахме някак да се справим сами или с помощта на нашите семейства и приятели. Сега обаче не можем да се справим така.

Затова днес открих дарителска сметка, каквато не сме имали досега, защото дойде моментът да се обърна към вас с молба за помощ. Защото вярвам в добротата на човешкото сърце и неколкократно съм я предавала нататък.

Знам, че на ден виждате много постове като моя, затова дори да не можете да помогнете, моля ви да предадете нататък, за да ни приближите до нашето „нормално“.

Банковата сметка на Ема е:
Банка Райфайзен Банк
Сметка в лева: BG21RZBB91551013661528
BIC код: RZBBBGSF
Титуляр: Ема Мария Викторова Кънчева

Повече информация можете да откриете и в публичната група "Да помогнем на Ема". 

Снимка: Деница Кънчева