Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.

Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението Му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни според възможностите на семейството. Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник – Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил". Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.

В същия ден Младенецът Иисус бил посрещнат и от една старица, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света, припомня БТА.

Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.

По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.

В българската народна традиция 2 февруари се отбелязва и като Петльовден – денят на мъжките чеда, който се приема като мъжки празник, на плодовитостта на момчетата. Името му идва от обредното животно, което се коли. Празникът има регионално значение – разпространен е предимно в Източна България – в Добруджа, Варненско, Карнобатско и Котленско и празнува мъжкото дете, защото в нашата обредна традиция то продължава рода. Празникът е познат с различни имена. Това идва и от съвпадението на датата 2 февруари (по стар стил) с деня на Св. Патриарх Евтимий, който според българите християни е закрилник на децата от детски болести, най-вече детски паралич.

Имен ден празнува Момчил.