Историята на Ирена и Иван е част от кампанията на ДНК – “Направи го сега”, която е насочена към образованите и икономически активни млади българи, които рядко получават подкрепа по отношение на отглеждането на своите деца.
Ако сте заченали своето бебе през 2022 г., запишете се на www.napravigo.bg, като изпратите своята лична история заедно със семейна снимка. И тази година 20 от регистриралите се семейства ще получат "Бебешки ДНК пакет" с всичко необходимо за първата година от живота на техните бъдещи деца. Регистрирайте се до 31 януари 2023 г.
Можете да подкрепите инициативата, като си купите календар с кауза.
Сключихме брак на 01.07.2010 г., като преди това бяхме заедно 3 години. Оттогава до 28.09.2022 г. не сме спирали да се опитваме и надяваме да имаме дете. Като всяка млада двойка в началото си мислихме, че е въпрос на време и нещата ще се случат. Така месец след месец, година след година се опитвахме, но, за съжаление, без резултат. След 5 години опити решихме да се обърнем към инвитро клиника. След 3 години и много неуспешни опити загубихме доверие към нашето здравеопазване и решихме да се доверим на лечение в чужбина. Насочихме се към голяма инвитро болница в Истанбул (Турция). За съжаление, точно преди да тръгнем се разболяхме от ковид, което ни забави с 6 месеца.
Преминахме заедно през множество трудности по време на пандемията, свързани с локдауни, различни мерки, свързани с пътуванията по границите, откъсване от близки и приятели, за да може да останем здрави в този период и да имаме възможност да сбъднем мечтата си. Лекарите в Турция откриха проблема ни (Иван имаше варикоцеле и това влошаваше качеството на сперматозоидите му и пречеше да имаме качествен ембрион). Наложи се да претърпи операция, но, за съжаление първият ни опит там беше неуспешен. Една година след операцията му направихме отново опит. Така се стигна до 28.09.2022 г., когато направихме трансфер.
На връщане към България в едно слънчево и ветровито време една оса ме ужили по ръката. В началото си помислихме, че за пореден път нямаме късмет и се отчаяхме и плакахме. Вечерта се прегърнахме и си казахме "Всичко ще е наред, Господ е с нас и така е трябвало да стане". На 07.10.2022 г., след повече от 10 години надежди, сълзи, трудности, лишения, пътувания по граници, пандемии и какво ли още не – със свити сърца (безброй пъти разбивани след неуспешни опити) научихме най-хубавата новина досега в живота ни – чакаме БЕБЕ и ще ставаме родители. Благодарим на Господ и на нашите семейства и приятели, че бяха до нас и са ни окуражавали през всичките тези години.
Как си представям бъдещето с моето дете?
Представяме си бъдещото с нашето дете в България. Искаме да му покажем корените му (родом сме от Троян). Да го научим да познава и уважава българските традиции. Да бъде достоен човек, да уважава възрастните и помага на по-слабите. Да бъде родолюбец и отговорен човек. Ако имаме възможност, бихме пътували много с детето, за да покажем всички хубави места в България, на които досега сме били, също и нови, защото обичта към родината се възпитава от най-ранна възраст, а и за да я обикнеш, нали трябва да я опознаеш, както е известният израз.
Има ли нещо друго, което искате да споделите с нас?
Радваме се, че има хора като вас, които реално помагат и мислят за българските семейства и най-важното – за бъдещото на нашите деца и България!
Какво трябва да се промени в средата, за да се раждат повече деца?
При всички положения държавата трябва да промени отношението си, ако трябва и законите, за да намери начини как да помага на младите семейства. Сигурен съм, че не е нужно да откриваме "топлата вода", а просто да се огледаме в добрите практики в държави, в които раждаемостта е във възходяща линия. С тъга на сърцето през тези 5 години, в които тичахме по болници в България и Турция, видяхме хиляди български двойки, които искат, но не могат да имат деца. Това, което искам, е да се засили контрола над инвитро болниците в България. В момента те печелят веднъж от държавата, която поема част от процедурата, и втори път от двойките, които заплащат за прегледи, лекарства и изследвания. В момента, за съжаление, никога не бих насочил към българска клиника двойка с нашите проблеми. Предпочитам да се доверя на специалисти в чужбина, да платя, но да знам, че там лекарите ще направят всичко възможно мечтата за дете да се случи. В България видях лекари, които знаят какво да кажат, за да подхранят надеждите в сърцето ти, но когато трябва да направят всичко необходимо, то все нещо не е направено както трябва. 3 години минавахме по този път и, за съжаление, можем да сравним инвитро процедурите в България и Турция. С болка в сърцето признавам, че тези в Турция са в пъти по-ефикасни. Дадох шанс на българското здравеопазване, но тук виждам много пропуски и ако не се вземат мерки, много хора ще минат по нашия път. А не става дума само за средствата, които се дават, най-вече никой не може да ни възстанови нервите, които сме изхабили в чакане, напразни надежди и здравето, за което също има последствия от използването на толкова хормонални препарати и какви ли не още лекарства, които приемаш, без да имаш нужда от тях от здравословна гледна точка, а само за да поддържаш някакви стойности на определено ниво на даден хормон, кръвна захар и т.н.
