Захранването е тема, която вълнува всеки родител. Тук са 10 от най-често задаваните въпроси, свързани с този така важен преходен период от развитието на малкото човече. Ако на вашето мъниче скоро му предстои да навлезе в него или вече е навлязло, с тук посочените отговори и препоръки на специалистите педиатри, се надяваме да ви бъдем полезни:
1. От кога да започнете захранването на бебето с пюре?
Все повече специалисти препоръчват стартът на този процес да бъде поставен около 6-ия месец. Разбира се, това важи само за бебета, които са на т.нар. изключително кърмене. Има обаче лекари, които препоръчват захранването при кърмачета да започне още преди навършването на 6-ия месец. Дали ще предпочетете 6-ия месец или 1.2 месеца по-рано, е въпрос на личен избор. Ако обаче адаптираното мляко е навлязло по-рано в живота на мъничето, препоръката на педиатрите е това да стане не по-рано от 4-5-ия месец. Каквото и да решите, трябва да знаете, че едва след 4-ия месец храносмилателната система на бебето е в състояние да преработва и други храни освен майчиното мляко. Ако детето непрекъснато изтласква пюрето навън, значи, че още е рано за захранване. Не правете от това проблем. В случай на предразположение към алергии обаче, е по-добре децата да се захранват по-късно.
2. От какво трябва да е първото пюре?
Най-подходящи за началото са картофите поради леко сладкия вкус и добрата им поносимост. Подходящи плодове и зеленчуци за първо пюре са: тиквата, бананът, ябълката и авокадото. След около 1-2 месеца, когато детето постепенно свикне с „твърдата” храна, можете да преминете към пюре, което да съдържа два продукта – например моркови и картофи, тиква и авокадо, а по-късно – и към зеленчуково-месни храни. Трябва да знаете, че всяка нова храна трябва да се включва най-малко в 15-20-дневен период. За да не претоварите стомахчето на бебето, трябва да разширявате менюто му стъпка по стъпка. Затова млечно-зърнената каша например е редно да включите едва един месец след първото зеленчуково пюре.
3. Колко разнообразно трябва да е менюто?
Прекаленото разнообразие през първата година може да претовари храносмилателния тракт на детето. Колкото съставът на храните е по-еднообразен и добавките са по-малко, толкова по-добре. Не включвайте прекалено много и непрекъснато нови видове плодове и зеленчуци в храната на детето, а му давайте няколко седмици поред предпочитаната от него смес от зеленчуци, картофи и месо.
4. Нуждаят ли се бебетата от месо и откога да се въведе то в бебешкото меню?
Месото е източник на протеини и много други съставки, необходими за нормалния растеж. Особено важно е желязото, което служи за образуването на хемоглобин. Ако детето не приема месо, трябва да му се дават богати на желязо храни като овесени ядки и други зърнени продукти (стига да не прояви глутенова непоносимост!). Имайте предвид обаче, че желязото от растителните продукти се усвоява по-трудно от ортанизма, отколкото от месните. Повечето специалисти съветват месото да се въведе около 7-8-ия месец.
5. Може ли да слагате прясно мляко в кашата?
Трябва да знаете, че кравето мляко често причинява алергии при бебетата! Затова през първата година генетично предразположените деца по принцип трябва да получават само кърма или хипоалергенни млечни храни. Това означава, че и в кашата може да се добавят само такива видове млека. Ако обаче бебето не е застрашено от алергия, би могло да се използва и обикновено прясно мляко. Но знайте, че то не се препоръчва на никое бебе преди навършването му на една година.
6. Важна ли е рибата и откога трябва да се въведе в бебешкото меню?
Поради високото съдържание на йод рибата, особено морската, е много полезна за детето. Във Франция, Италия и скандинавските страни рибата задължително присъства в детското меню. Най-предпочитана е сьомгата заради високото й съдържание на омега 3-мастни киселини. Все пак трябва да се знае, че тя може да причинява алергии при фамилно предразположените деца. Ако бебето ви не е от тях, не пречи да му давате риба, идеално обезкостена и с гарантирано качество. В този случай се препоръчва въвеждането й да се извърши около 7-8 –ия месец.
7. Кои храни трябва да избягват децата, предразположени към алергия?
При тях захранването трябва да става изключително внимателно и предпазливо. Откажете се от всички храни, известни като алергизиращи! Към тях се причисляват: кравето мляко, яйцата, рибата, цитрусовите плодове, ядките, пшеничните храни, фъстъчените продукти, целината, грахът, фасулът. Добре се понасят: картофите, тиквата, акодато, ябълката, алабашът, копърът, тиквичките, оризът. Особено склонните към алергия деца се препоръчват оризовите. Избягвайте пшенично-зърнестите каши!
8. Домашно приготвена или готова бебешка храна?
Готовите бебешки храни се приготвяте по строги рецепти, които практически са трудно изпълними при домашни условия. При захранването те се приемат по-лесно от децата. Освен това с тях се пести време. Предимството на домашно приготвените храни е, че сами може да определите състваките, което е от значение особено за алергичните бебета. Освен това някои деца проявяват симпатия единствено към приготвената вкъщи храна.
9. Откога да се премине към обща храна?
На 10 месеца някои мъничета вече имат няколко зъбчета, а и храносмилателната им система е поукрепнала, така че може да опитват от храната на възрастните, но при условие, ако тя не е прекалено твърда и солена. Дори и да няма още зъбки, на тази възраст детето може да дъвче така добре, че не е нужно храната му да се пасира до пюре. Достатъчно е да я намачкате добре.
10. Кои храни са забранени?
В никакъв случай през първата година на детето не бива да давате храни, които водят до образуване на газове и до подуване на коремчето, като зеле и бобови култури. Трудно смилаеми, вредни и противопоказни за бебетата са и пържените храни, силните подправки, солта, хлябът, тлъстите меса, колбасите и сладкишите!
