.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Неви Боджукова и "Страх от обичане": Можеш да си сам - най-доброто лекарство след раздяла

Росица Николова | преди 16 седмици
Психоложката говори за новата си книга и за страховете на жената в днешни дни

Неви Боджукова е психолог. Занимава се основно със семейна терапия, но води и индивидуални консултации. Работата й дава поводи за написването на книгата „Страх от обичане“, която е и причина да се срещнем. Но основен източник на вдъхновение за нея е личният й живот. Започва да пише книгата като подарък за рождения ден на мъжа, с когото има връзка. Писането обаче така я увлича, че не може да спре. Така подаръкът за рожден ден на конкретен човек се превръща в подарък за всички, които се страхуват да обичат, да бъдат обичани, или пък напротив – вярват в любовта и топлата магия, която тя носи. Неви е утопист по отношение на любовта и вярва, че съществува, че хората могат да се обичат, че ако са се загубили, могат да се намерят. 

 

Неви Боджукова
Снимка: Росица Николова

Как се оформи идеята за книгата – спонтанно ли дойде, какво те провокира?
Преди 7 години моят партньор имаше рожден ден и аз реших, че ще му напиша книга. Само за него. В нея исках да опиша нашата история от началото до онзи момент, в който тъкмо се беше появило и детето. Впоследствие реших, че ще се пробвам да напиша книга, не просто подарък. И така до 2018 г. писах, трих, оставях я, отказвах се от нея, връщах се.... Книгата е за любовта с всичките й цветове, и за хората, които влизат и излизат в отношенията на една двойка. Мисля, че ще е полезна особено за женската аудитория, защото не са описани само конкретните случки, а има анализи и разсъждения, в които някой друг може да открие себе си.

Книгата описва пътя на едно момиче, което преживява любовта в различни цветове – светла и слънчева или замръзнала и тъмна. Може ли любовта да е тъмна?
За героинята в книгата – да. Тя е такъв типаж жена, която не се отказва, когато има криза, когато любовта не е достатъчно топла и споделена. Когато някой от двамата се дистанцира, всеки сам намира причина да продължи. Всяка любов има тъмни моменти, в които си уязвим, не ти е слънчево, не ти е хубаво, но не се отказваш. За мен любовта не изключва болката. С един човек имаш щастливи моменти, но не само. Любовта има цветове, които са различни всеки ден, даже от сутрин до вечер може да се променят. Процес и динамика - това е любовта.

Обичането е толкова хубаво. Защо да се страхуваме от хубавото?
Може би страхът от обичане е нашата защита. Хората, които се страхуват да обичат, имат негативна любовна история от миналото си, която ги е затворила. Страхът е от болката, защото хората искат любовта да е само лесна, споделена и приятна. А всъщност понякога тя завършва доста трагично. Страхът от обичане е най-естествената реакция след раздяла. Ставаш по-прибран, страхуваш, се, че ако се влюбиш, може пак да наранят сърцето ти.

Има ли грешки или заблуди в обичането – да мислим нещо за обич, а всъщност да е привързаност или навик?
Обичането е по-скоро доверие – да споделиш с партньора си, той да иска да те чуе, да му е интересно. Обичането е загриженост - пука ми за теб, пука ми какво обядва, пука ми какво правиш, когато падаш долу. Обичането е да се интересуваш от живота на някой друг. То не винаги е силно и страстно, но е хубаво да знаеш, че има някой, който ще откликне, ще те чуе, ще те разбере, ще го целунеш... Обичането не е чак толкова пламенно като влюбването. Влюбването е силният период от връзката, в който има емоция, тръпка и страст. Когато си влюбен, не си себе си. Това усещане е силно и захранващо. Но с времето то започва да намалява. Любовта е обмен и когато един от партньорите спре да отдава, се получава дисбаланс и възникват проблеми.

Ако обичането изчезне и се наложи раздяла – как да я направим по-лесна?
Практиката ми показва, че мъжете по-трудно преживяват раздялата. Излизат от нея с повече белези. Веднъж разбил сърцето си, мъжът много трудно се отваря и доверява отново. Нараненият мъж по-често следва тази логика – аз мислех, че тя е Жената, но щом тя не е, едва ли има друга. Жените сме по-силни емоционално и сме по-безстрашни. Създадени сме да обичаме и не се страхуваме толкова от обичането. Когато консултирам мъж, работим в посока да повярва, че може да се появи жената, че любовта не винаги е болезнена, че ако някой те е наранил, не значи, че ти не си стойностен човек. При жените болката е на пикове и спадове, има сълзи, безсилие, отчаяние... Най-доброто лекарство при раздяла е да приемеш, че можеш да живееш сам. Този страх най-често пречи раздялата да се случи и ни държи в отношения, които отдавна не ни правят щастливи. За мен това е най-добрият начин да се разделиш. Когато се страхуваш от нещо, трябва да го направиш, за да надскочиш себе си. Само ако случиш раздялата, ще разбереш, че и след това ще се будиш, ще дишаш, ще живееш. Живот след раздялата има и често е много хубав.

Добре ли е да се дават втори шансове, или от счупена чаша не се пие?
Вторият шанс е възможен на етапа на влюбването, когато има много силна страст, когато партньорите са емоционално разгорещени. Тогава при най-малкото неудобство, някой си тръгва от връзката. Ако тя е още млада, вторият шанс е възможен. Получава се малко като игра на котка и мишка - аз бягам, а ти ще ме последваш ли? Но ако чувствата в двойката са изстинали и не се намира онова обичане, от което човек има нужда, тогава няма смисъл. Тогава вторият шанс е агония, търсене на зоната на комфорта, а не шанс за обичане.

Всичко или нищо – можем ли да наместим обичането в тези крайности?
Зависи от темперамента на хората. Има крайни хора, които вярват, че когато обичат – обичат и искат да е пълнокръвно, не се страхуват да се скарат, да се разплачат, да изразят любовта си. Те смятат, че любовта трябва да е напълно оголена, до крайност. За други обаче доверието да се покажеш какъвто си, е крайно. Такива хора са в средата, в разумната любов. Любовта, за която пиша в книгата си, не е подчинена на разума. Хубаво е любовта да бъде автентична - да бъдеш себе си, пък който те обича, той ще те приеме такъв, какъвто си.

С какво най-често погребваме любовта?
Няма отношения без криза. Няма как да издържиш от началото до края на брака без напрежение и караници. Дори раждането на дете е криза. Появата на трети човек разклаща любовта, защото двойката се фокусира върху детето. Това е първото изпитание – положително, но изпитание. Затова и често разделите се случват до 3-ата година от раждането. Родителството е трудна работа. Други неща, които погребват любовта, са ежедневието и многото работа, ако единият партньор се развива по-бързо, а другият е по-пасивен, липсата на контакт, на споделяне. Умората води до липса на секс. Имала съм двойки, които споделят, че години наред не правят секс. Нямат време, сили, желание, защото главите им са пълни с други задачи и близостта се е загубила във времето. За връзката трябва да се работи, да положиш усилия. Любовта не си върви от само себе си.

развод