.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Добромир Банев: Важно е човек да изпитва любов, без значение дали ще бъде споделена (ВИДЕО)

Росица Николова | преди 22 седмици
С годините поетът разбира, че най-важният човек на света е майката

На 30.01.2019 г. поетът Добромир Банев навърши 50 години. На 13 февруари пък ще се състои премиерата на новата му книга „Любов до синьо“ – в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, от 18:30 часа. Поканих го да си поговорим, защото (работната част) исках да разкаже малко повече за книгата, но и (личната част) ми беше интересно да се запозная с източника на толкова красиви думи.
#сиписи малко любов. В синьо и в аванс.

Как ти действа това време – студено, дъждовно, рано се стъмва?
Аз съм роден в един от най-българските месеци, както Радичков нарича януари. По това време на годината в София има меланхолия и носталгия, които на мен лично ми действат градивно. Когато човек твори, обикновено е инспириран от тъга. Когато е радостен, предпочита да изживее момента.

„Любов до синьо“ – какво ни очаква на страниците на новата ти книга?
Този път е нещо доста различно. „Любов до синьо“ е книга, която съдържа над 60 лирични стихотворения, а аз от 4 години не съм издавал стихосбирка. От първото до последното имат обща сюжетна нишка. Любовта е поставена в 4-те годишни времена. Аз ставам на 50 и това по някакъв начин е моята равносметка за кръговрата на живота.

Добромир Банев

Защо до „синьо“ – не звучи ли малко болезнено?
А кой е казал, че любовта носи само радост, щастие и удовлетворение? Тя има много лица. Според мен в повечето случаи влюбените хора изпитват тъга и болка. Любовта често е несподелена, което обаче не значи, че я няма. Защото е важно човек да изпитва, без значение дали ще бъде споделено, или не. Любовта е и въпрос на късмет. Късмет този, другият, да ти откликне със същото. До синьо е, защото небето е синьо, морето е синьо, очите ми и те са в тази гама. Болката от едно ощипване на следващия ден е синка на ръката. Която няма да изчезне дълго време. 

„Да си отдаден някому е изпитание, което си струва да бъде преживяно“, пише в анотацията към книгата. Ти на кого се отдаде? 
Отдадох много на голяма любов, която съм преживял. Като се обърна назад се радвам, че съм намерил и приятелски рамене, на които спокойно мога да полегна. С годините разбрах, че най-важният човек на света е майката. Моята, слава Богу, засега е жива. И съм си поставил за цел да й обръщам повече внимание, да я чувам по-често, докато още я има. Мисля, че това е най-важният човек на света за всеки от нас.

А какво беше изпитанието?
Смъртта на баща ми. Загубих го в много ранна възраст. Бях студент в Юридическия факултет, в смутните времена на прехода. Бях на 21, той на 47, когато почина. Сега ставам на 50, което значи, че го надживях с 3 години. Смъртта му остави трайна следа в душата и съзнанието ми. От цялото ми семейство, той най-много се гордееше с моите артистични заложби. Той беше музикант и често ходех с него на изявите му. Много обичах да пея на микрофона песни на Васил Найденов. Баща ми е човекът, който насочи вниманието ми към писането, защото ми подари една много стара пишеща машина Мюлер, произведена '29 година. До ден-днешен съм му благодарен за това. 

Къде е тази пишеща машина сега?
Затворена е в един шкаф, вкъщи, защото вече пиша основно на компютър. 

За да виждаш любовта в клоните и в морето, ти трябва катализатор... Не е задължително да е човекът до теб дори. Може да е нещо. Кой е твоят вдъхновител?
Всеки творец го има това и то го отличава от останалите хора. Аз обичам да казвам, че не е достатъчно да гледаш, важно е да виждаш. Когато ходя по улиците, се стремя да не си гледам в краката, а да гледам напред и нагоре. В София специално, ако погледнеш напред и нагоре, виждаш толкова невероятни красоти – старите сгради от сецесион и барок, малко олюпени, но красиви, знаеш, че са там, но обичайно не ги забелязваш. Не е толкова важно дали ще разбереш една картина, когато я гледаш, по-важно е да чуваш птиците в клоните на дърветата. 

Вдъхновяваш ли се от лични истории, или хващаш актуалното за мига?
Всяко нещо, което съм написал, е инспирирано от нещо конкретно. Човек се научава с опита. Когато си се опарил 2-3 пъти, да речем, от бивш приятел, ти вече с друг поглед можеш да пишеш за това.

Как излизаш от конкретното и личното, за да докоснеш с думи повече хора и те да открият себе си в написаното?
Най-големият комплимент, който получавам, е, когато някой ми каже „Сякаш за мен си го писал!“. Под всяко едно стихотворение, което споделя във Facebook, има коментари, че читателите се разпознават в него. Това всъщност ми дава и най-голямото удовлетворение, защото ме кара да се чувствам полезен. Много пъти ми се е случвало хора да ми благодарят, защото съм ги извадил от трудна ситуация или съм им помогнал да решат свой любовен проблем. Момче и момиче се ожениха, благодарение на моя поезия. Обяснявали се в любов чрез мои стихотворения. Вместо съобщения, вечер си разменяли по един стих от книгата ми "В понеделник ще е късно". Дойдоха на едно мое четене вече женени и с обща книга за автограф.

"Аз съм в другото такси" - нова книга за любовтаПремиера на 13 февруари от 18:30 часа в зала „Силует“ на хотел „Маринела“

Значи хората сме по-скоро еднакви, отколкото различни?
Да и точно по тази причина първата ми книга се казва „Еднакво различни“. По същество ние сме човешки същества и се вълнуваме от еднакви неща. Любовта е любов и за мен, и за теб. Смъртта, предателството, радостта – ние сме обречени да имаме едни и същи поводи за чувства.  

Жадни ли са хората за такъв тип писане, или е тренд - да споделят нещо мъдро в социалните мрежи? 
Смятам, че хората, които споделят мои текстове, наистина се вълнуват от тях. Не бих казал, че го правят, за да изглеждат интелигентни в очите на някого. Не бих сравнил това да споделиш едно стихотворение с това да споделиш мисъл. В мрежата се завъртяха много мъдри мисли на Мерилин Монро. Ако тази жена е казала всичко това, тя е на първо място гениална, и на второ - някой трябва да си направи труда и да ги събере в книга. Стихове и мъдри мисли не са съпоставими. Споделяйки стихотворение, го правиш преди всичко заради себе си. Защото ти е харесало и, споделяйки го на стената си, казваш – това съм аз!  

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите