"Това е една от емблематичните ми песни. Тази песен вероятно ще остане и ще ме надживее"- искрена e Мими Иванова в ефира на "Преди обед".  

Песента "Вече свърши хубавото време" е с музика по идея на Развигор Попов и текст на вече покойния Богомил Гудев. 

„Тази песен е еталон как се правят текстове“, споделя композиторът. Още при записването на песента, когато Мими започнала да рецитира текста, целият екип останал безмълвен. Именно в този момент Развигор Попов разбрал, че песента ще остане в сърцата на хората.

Всичко започва с решението просто да има нова песен. Двамата силно искали в нея да има сюжет, герой и да се развива събитие. Сюжетът се развива с една среща на двама души, които са отдавна разделени.

Баладичната песен за пръв път кара публиката да затихне в Ловеч, в Летния театър.

Любовната история на Мими Иванова и Развигор Попов е красива като песен. Двамата се срещат във възможно най-неподходящия момент от живота си. 

Той е женен, има и дете, а тя също е омъжена. По време на турне в Русия двамата се влюбват и любовта им се оказва толкова силна, че продължава и до днес - повече от 40 години. 

За този момент от живота си двамата споделят откровено в ефира на bTV. 

Мими Иванова: Аз бях омъжена, той беше женен. И това не винаги е приятно. Всъщност никога не е приятно. Особено когато пускаш някого, то е болка и за единия, който е изоставен и за другия, който си отива, защото си живял с този човек и си разчитал, направил си семейство. В един момент обаче се оказва, че другото е по-силно. Горчилка, да, да.. Не само горчилка, а неудобство, ужас, че правиш нещо, което не би искал да направиш, обаче, то не може, някак си... Не можеш да се съпротивляваш дълго. Ние го правихме някъде около година се чудехме, дали да бъде, дали да не бъде... Накрая вече, ту така, ту така, бяха едни такива... крайни състояния, крайни решения. Разделяхме се. Аз пътувах за чужбина. Дълго време работехме заедно, той ми беше шеф. Пишеше песни за мен. Аз познавах неговото семейство. Той познаваше моето.

Развигор Попов: Три месеца само затворени сме само в една компания. От хотела на сцената, от сцената в хотела. От скука се влюбихме. Веднъж, просто ни хрумна да погледнем на другия от различна гледна точка. До тогава сме се гледали само като колеги, с които работим заедно, уважаваме всеки, неговия начин на живот, в неговото семейство. Но се погледнахме от друга гледна точка. Всеки откри в другия нещо, което го привлича.