Поетесата Маргарита Петкова вярва, че винаги ни чакат светли дни, но ако няма мрачни, няма как да ги усетим. Приема пандемията реалистично, макар да отбелязва, че много хора са се свили в черупките си. 
"Но пък извади у различните хора различни неща. Тези, които треперят, се заключиха, тези, които не разбират от вирусология, изведнъж станаха компетентни. Длъжни сме да се пристройваме към живота. Пандемята не е нещо апокалиптично. Случвало се е и преди в историята на света."

Самата тя признава в студиото на "Тази сутрин", че не изпада в паника от такива форсмажорни обстоятелства. Какво ще си вземе от 2020 за в бъдеще и какво ще остави в старата година - четете в интервюто.  

Поуката от 2020
"Да си останем хора и ако можем, да извадим човешкото. Аз не съм престанала да прегръщам, но покрай мен хората се промениха ужасно. Страхват се, заобикалят другия на улицата макар и с маска, плашат се от всеки, доближил се. Спазвайте правилата, но не се паникьосвайте. Нека душите ви са отворени - това лекува."

Любов
"Винаги е време за любов. И винаги е време за поезия. Любота като цяло е вечна, а като отделни нейни съставки е временна. Това е нормално - както вселената е вечна, а ние сме временно на тази земя. Когато се случи любов, не ме интересува колко ще продължи. Интересува ме сега."


Моята пандемия
"Моята пандемия беше любов и е любов. Възможно е, защото любовта не пита кога да се случи. Тя не е пир по време на чума. А по-скоро любов по време на холера."

Думата на 2020
"Много удобно е да бъде "пандемия", защото това е наслагване в главите на хората по целия свят. Но аз бих предложила любов.

На Коледа
"Коледа е семеен празник. Надявам се повече хора да са го разбрали. Тази година в полунощ имаше по-малко пиратки. Коледа е тихата и свята нощ. Както винаги, си я посрещнах тихо и свято. Така съм учена от дете. Единият ми син беше до мен, но другият е в Лондон. Не омаловажавам ни най-малко вируса. Но не одобрявам насаждането на паника и страх у хората."

Надежа
"3 години продължи борбата за живот на дъщеря ми Надежда. Аз не съм загбила дъщеря си, тя е в друго измерение. Или както казвам аз - "Замина за Бразилия". Очите ми не са на мокро място, но само сърцето ми знае какво ми е. Аз имам две други деца, които имат нужда от мен и съм длъжна да се държа заради тях. А и не обичам да ме съжаляват! Господи, ние затова сме създадени - да прежяваме и надживяваме тези неща. Основното ми правило е - не показвай болния си пръст на никого, защото ще иска да те удари именно по него. Не ме съжалявайте!"

Новото на 2021
"През 2021 искам да си продължа хубавите неща от 2020. Няма да си оставя в никакъв случай нещастията в изминалата година. Продължавам напред с нова книга. И животът продължава. Не съм коравосърдена, просто съм реалист."

Цялото предаване гледате на btvplus.bg.