Мери Тръмп е дъщеря на по-големия брат на 45-тия американски президент - Фред Тръмп. Той умира от сърдечен удар, получен вследствие на пристрастеност към алкохола, когато тя е едва 16-годишна.

Днес Мери е доктор по клинична психология, има собствен бизнес, а също така е автор на скандалната книга за Доналд Тръмп "Прекалено много и никога достатъчно: Как семейството ми създаде най-опасния човек на света".

Мемоарите са разделени на 4 части, в които тя използва професионалните си умения и знания за травматичната история на семейството си, за да разкрие причините, поради които чичо ѝ е човекът, който е.

Книгата е продадена в милионен тираж, а днес авторката заявява, че също влиза в политиката.

Какво означава за Вас да бъдете част от семейството на Тръмп. Да носите фамилното име Тръмп?

Мери Тръмп: Мисля, че отговорът е малко по-сложен, отколкото би трябвало да бъде. Ако погледнем назад във времето и някой ме попита дали имам нещо общо с това семейство, бих казала "не". За съжаление, в наши дни вече не бих могла да си позволя това. Семейството ми беше изключително нефункциониращо, студено. А да виждаш Доналд как се изкачва до Белия дом... Това беше много смущаващо, защото знаех от първо лице, че той изобщо не е квалифициран.

Кой е първият Ви спомен с чичо Ви Доналд?

Мери Тръмп: Бях на 7 и както обикновено с моя брат и с братовчед ми играехме в двора на баба ни и дядо ни. Доналд се появи, беше малко преди да навърши 30. Той обичаше да играе бейзбол и футбол. Хвана една бейзболна топка - доста тежка, както знаете. Всеки път, когато ми я подаваше, я хвърляше с такава ярост. Веднъж я запрати толкова силно, че едва усещах пръстите на ръцете си. Заболя ме много, но не спрях да играя. Не можех да се откажа. А Доналд дори след това не спря да се състезава…

Как се чувствате, когато го наричате чичо?

Мери Тръмп: В семейството ми той винаги е бил просто Доналд, никой не го е наричал чичо. За съжаление, наистина ми е чичо и аз нищо не мога да направя по този въпрос. Предпочитам да не беше така, но така или иначе той не е част от живота ми, нито пък аз от неговия.

Винаги съм била доста по-различна от всички останали в семейството ми. Когато израствах, все по-малко се интересувах от това, от което се вълнуват останалите членове – парите, известността. Харесваше ми да чета книги, обичах животните, обичах да съм повече навън. А след като бях лишена и от наследство – това се случи след смъртта на дядо ми през 1999 г., за мен беше много лесно да се откъсна от това семейство окончателно. Изгубихме контакт.

Какви мечти имахте, когато бяхте дете. Семейството Ви подкрепяше ли Ви, окуражаваше ли Ви?

Мери Тръмп: Семейството на баща ми не се интересуваше от мен и това, според мен, беше поради две причини – аз бях дъщерята на пияницата Фреди, и второ, те смятаха, че жените, момичетата нямат никакви амбиции. Това обаче ми позволи да правя каквото искам, просто защото не им пукаше.

Озаглавили сте Вашата книга "Прекалено много и и никога достатъчно". Какво беше твърде много и никога достатъчно за Вас?

Мери Тръмп: Използвах това заглавие, защото носи два смисъла. На първо място, поглед върху насилието над деца. Моят баща, Доналд, както и останалите от семейството ми имаха много трудно детство. Дядо ми беше социопат, а баба ми беше неспособна да се справи с него по различни причини. Когато говорим за тормоз над дете, човек или се сблъсква с прекалено много внимание, очаквания, прекрачване на границите или обратното - не получава достатъчно от всичко това - любов, внимание, приемане.
Аз имах богато семейство, но то никога не е изпитвало нужда от емоционално свързване. Използваха парите, за да запълнят тази празнина. И да, от една страна те имат много пари, но от друга страна те никога няма да са достатъчни, защото парите не могат да компенсират любовта.

Значи дядо Ви е в основите на това какъв човек е Доналд Тръмп?
Мери Тръмп: Да, дядо ми е много отговорен за човека, в който се е превърнал Доналд днес.

Цялото интервю можете да прочетете в btvnovinite.bg