На днешния 21 септември през 1947 г. се ражда американският писател Стивън Кинг, превърнал се в един от най-продаваните писатели на 20 век с хорър романите си (около 350 милиона копия). Зловещите истории на Стивън Кинг за обикновени хора (семейства от средната класа и деца), които често съдържат свръхестествени елементи, го превръщат в Краля на ужаса. Екранизациите на новелите му "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият път" са номинирани за награда "Оскар" в категорията за Най-добър филм. Честит рожден ден на Стивън Кинг, който днес навършва 71 години!

"Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена."

"Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш."

"Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й."

"Времето отмива всичко, независимо дали го искаш, или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него."

"Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ".

"Мечтите остаряват преди мечтателите."

"Малките деца са единствените истински добри човешки същества."

"Нощем мислите ни се превръщат в кучета, които се изплъзват от нашийника си и хукват накъдето им видят очите."

"Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена."

"Да убиваш в името на мира е все едно да се чукаш в името на въздържанието."

"Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш."

"Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете...или и двете едновременно. С други думи - желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище."

"Когато ме питат: "Как пишете?", аз неизменно отговарям: "Дума по дума" и също тъй неизменно отговорът ми бива отхвърлен. Но друго няма. Звучи прекалено просто, за да е истина, но помислете например за Великата китайска стена - камък по камък, драги ми господа. Това е. Камък по камък. А пък съм чел, мамка му стара, че човек можел да види тая чудесия от космоса даже и без телескоп."

"Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства."

"Някои хора казват, че съм ужасен човек, но не е истина. Аз имам сърце на младо момче - в буркан на бюрото ми."

"За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока."