Последният ден преди Великия пост е известен като "неделя на всеопрощението". На 26.02.2023 отбелязваме Сирни заговезни, наричана още Прошка, Рия и Поклади. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци, Благовещение (типично пролетни празници, свързани с възраждащата се природа), но също и на Тодоровата неделя и Лазаровден. 

За тази вечер обикновено се приготвя богата трапеза. На нея задължително трябва да присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко. Обикновено се прави баница със сирене, варени яйца, печени ябълки, бяла халва с орехи или фъстъци. Може да се приготви и риба. С тези храни се заговява, откъдето идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Защо трябва да се поиска прошка?

До вечерта на този ден трябва да е завършил обичаят по искане на прошка. Без това своеобразно очистване се счита, че не може да се заговее.

Традицията повелява по-младите да отидат в домовете на по-възрастните си роднини и близки и поискат прошка. Целувайки ръка, те казват "Прощавай, мале, тате..." , а възратсните отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". Прошка се иска и от кумовете, защото ритуалът на кумуване повелява тези хора да са по-възрастни и опитни от младоженците.

Според християнската етика опрощение на хората можа да даде единствено Господ, но всеки един вярващ е длъжен да прощава независимо от всичко. Възкресението на Божия син трябва да бъде посрещнато с чисто сърце. Преди най-големия християнски празник хората си искат прошка, за да освободят от тежест сърцата и съвестта си. Искането и даването на прошка е проява на великодушие. На мястото на съмненията и черните мисли в сърцето идват любовта и помирението. 

Когато се отива на Прошка, обикновено се носи пита, завита като змия, баница, печено пиле и вино. Печеното пиле се дава на бащата/кума, а питата – на майката/кумата.

По време на вечерята се изпълнява обичаят хамкане, наричан още ламкане и ласкане. На вълнен (или кълчищен) конец, който обикновено е червен, се закачва парче халва или сварено и обелено яйце. Връвта се окачва на греда на тавана. По възможност трябва да се спуска по средата на масата. Отстрани се нареждат всички деца в семейството. Най-възрастният човек в семейството залюлява конеца с вързаното парче и всеки се опитва да го хване с уста, без да използва ръцете си. Който успее пръв да го улови, ще бъде здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва или яйце, зъбите му ще бъдат бели и здрави.



Конецът се запалва и по това как гори се гадае за здравето в семейството и реколтата на стопанството. Ако конецът припламне - скоро ще има сватба; ако гори конецът – ще се роди много жито; ако връвта едва-едва тлее – е на лошо. С водата, в която са варени яйцата, хората мият лицата си на другия ден – понеделника на Тодоровата седмица. Така се предпазват от бълхи.

Характерни за този празник са игрите на песяци (в Смолян, Широка лъка). Хора с кукерски маски на лицата, с кожени дрехи и чанове, наредени на кръста, изпълняват огнено заораване – игра около празничния огън, в която символично убиват лошото.