От дете свързвам Велико Търново с две неща – Къщата с маймунката и Царевец, за чието име навремето си мислех, че идва от царевица. Сега дойде моментът да преживея отново тези неща, включително и през погледа на 8-годишния ми син.

Снимка: Васил Богданов

Старият град определено е царството на котките. Вероятно за това помага и неговата амфитеатралност, осигуряваща много места за припек почти през целия ден.

Снимка: Васил Богданов

Приятно е да се разхождаш в град (или в родопско село) с толкова изразен наклон. От едната страна на улицата прозорците са ти в краката, а от другата – и най-скромната къща изглежда като исполин.

Снимка: Васил Богданов

Есенната разходка в компанията на феноменалните за ноември 25 градуса е много приятна. Трябва само да внимавате за хлъзгавата комбинация от есенни листа и стръмен калдъръм.

Снимка: Васил Богданов

В Търново всичко може да бъде „арт“, дори и кутиите на газоснабдяването.

Снимка: Васил Богданов

А за планинарите има и бонус – червена туристическа маркировка по самите улици. Нямахме време за по-дълги преходи извън града, но е приятно да виждаш знаци, че гората е на две-три преки от теб.

Снимка: Васил Богданов

На следващия ден, събота, станахме рано и бяхме пред портите на Царевец тъкмо за отварянето им в 9 часа (семейният билет е 15 лева). Така избегнахме огромните групи от хора с анцузи и Инстаграм кралиците, които се чекнат по крепостните стени в търсене на повече лайкове.

Снимка: Васил Богданов

От две години в Царевец има аудио уредба – едни зелени гъбки в тревните площи, от които през определен период има информация на български и английски. Чудесна придобивка, която придава някаква, макар и скромна мултимедийност на мястото.

Снимка: Васил Богданов

Старите табели с надписи (вероятно още от моето детство) също имат историческа стойност, защото са документ за годините, когато в България английският не беше важен. Западните езици са представени само от немския, който навремето беше политически по-приемлив заради ГДР.

Снимка: Васил Богданов

В патриаршеската църква (най-високата точка на Царевец) има две приятни изненади. Църковни песнопения по аудио уредбата в църквата (много въздействащо!) и асансьор, който ви качва на върха на кулата (заплаща се отделно, 2 лева възрастни и 1 лев за ученици).

Снимка: Васил Богданов

Асансьорът съществува от 1981 г., когато се честваха 1300 години от създаването на държавата, но не бе за масова употреба. Имайте предвид, че през зимата не работи, тъй като студът сковава маслото на хидравличната система.

Снимка: Васил Богданов

Детето бе разочаровано от Балдуиновата кула, може би защото му говорих много за нея. Очаквал да е някакъв мрачен зандан и едва ли не Балдуин вътре да е в окови, а то се оказа една кула с хубави дъсчени подове и огрени от слънцето прозорци.

Снимка: Васил Богданов

За Царевец си отделете поне час, час и половина. Носете си монети, защото с тях можете да си купите вода и други напитки от машините. На табелите със съвети за посетителите има и едно предупреждение, което касае повече лятото: „Възможна е среща с влечуги“.

Снимка: Васил Богданов

Останалите снимки можете да разгледате в галерията най-горе.