Детските бракове са сериозно нарушение на правата на човека, както и световен проблем, подкопаващ глобалното развитие. Въпреки това за широката общественост в много страни те са тема табу. За всяко момиче, чиято история е разказана и чийто глас се чува, е важно светът да знае. Днес ви срещаме с Дорийн, която не се притеснява да разкаже своята история, макар и анонимно.

Историята на Дорийн

Дорийн, чието име е променено, за да защити самоличността си, е израснала в един от най-бедните селски райони на Замбия. Когато е само на седем години, губи майка си. Две години по-късно баща ѝ е убит. Останали сирачета, тя и четирите й малки братя и сестри трябва да напуснат мястото, където са израснали, и да се преместят при баба си в близко село.

Баба им няма сили да ги издържа и взема тежкото решение да уреди брак за Дорийн. Тя се надява, че съпругът на най-голямата и внучка ще може да ѝ плати образованието ѝ и че ще печели достатъчно пари, за да се грижи за братята и сестрите на Дорийн, като им дава по-голям шанс за топла храна и образование. Когато днешната ни героиня разбира, че ще я омъжват, се противопоставя на решението на баба си. Впоследствие обаче осъзнава, че това е единственият начин тя и семейството ѝ да не гладуват. Съгласява се.

Дорийн е само на 12, все още дете, когато се омъжва за мъж, който е на 30 години. „Бях твърде млада. Никога не съм си представяла, че ще се омъжа на моята възраст. Не исках да се омъжвам, защото обичах да ходя на училище. Трябваше да се омъжа заради бедността", казва тя. 

Скоро след сватбата, Дорийн напуска училище, малко след това забременява. „Нямах представа за раждането. Страхувах се, защото не можех да се грижа за бебето, бях много малка. Все още само дете", допълва младото момиче. Тъй като тялото й все още не е развито, Дорийн ражда оперативно и се съвзема трудно след това.

Въпреки всичко, което е преживяла и продължава да преживява, Дорийн не губи надежда за бъдещето си. Когато от африканската организация за женско образование „CAMFED” чуват за съдбата ѝ, я взимат под крилото си. Вече 14-годишна, Дорийн очаква с нетърпение завръщането си в училище, за да бъде образована, точно както нейните приятели. След като завърши образованието си, Дорийн би искала да стане учителка, за да образова и не позволява на други момичета да изживеят нейната съдба.

Какво може да се направи за премахване на детските бракове?

В много страни са приети закони за предотвратяване на бракoве под 18-годишна възраст, но тези закони често не се прилагат добре. Те са необходими, но не и достатъчни. Две от нещата, които реално помагат, са намаляване на разходите за обучение и подобряване на качеството на образование.

Колкото по-дълго едно момиче остава в училище, толкова по-малко вероятно е да се омъжи преди 18-годишна възраст. В повечето случаи образованието гарантира, че момичетата придобиват умения и знания, с които да намерят работа и да осигуряват средства за издръжка на бъдещите си семейства.

Според международната организация за защита на правата на детето „Plan International” предоставянето на възможности за препитание на семействата е ефективен начин за предотвратяване на детски бракове, възникнали в резултат на финансови нужди.

Друг ключов фактор е овластяването. Всяко момиче има правото да решава собственото си бъдеще, но не всяко момиче го знае. И това трябва да се промени.