Топ дизайнерът София Борисова е създател на Модна къща „Romantika Fashion” и трикратен носител на най-високия приз за мода в България – „Златна игла”. Вече 31 години София Борисова е част от модния свят. Творенията й са представени не само у нас, но и по света - в Кан, Монако, на наградите БАФТА в Лондон, на „Златен Глобус” и на наградите „Оскар”.
Освен известна личност в света на модата, тя е и майка. Дъщеря й Доротея Борисова безапелационно се заяви като дизайнер и пое абитуриентската мода на бранда. Пред Ladyzone.bg София Борисова разказва за връзката с дъщеря й, както и за мястото на модaта в живота на двете.
София, съгласна ли си с думите, че ако родиш дъщеря, си целуната от Господ?
О-о-о да... Бяха ми казали, че ще имам момче, но преди раждането, ми съобщиха, че ще е момиче и толкова се зарадвах! Благодарих на Бог, а и затова кръстих дъщеря си Доротея, което на гръцки език означава „дар от Бога”.
Подкрепяш ли Доротея, която избра да върви по твоя път?
Днес вече мога да кажа, че съм супер горда с Доротея. Всеки ден виждам, че тя става все по-добра и по-добра в работата. На мен ми трябваха 30 години, за да съм това, което съм. Смятам, че сега тя е на нивото, на което аз бях преди 10 години. Доротея толкова ме познава, че само по погледа ми разбира дали харесвам или не дадена дреха. Признавам, че често съм се питала дали не е било друго нейното призвание, дали не е трябвало да стане лекар, дали аз съм толкова обсебваща, че съм й повлияла, а тя не е искала да ме обиди и затова е поела по пътя на модата. Но ако преди време съм се съмнявала, сега съм твърдо убедена, че Доротея много добре се справя като дизайнер.
Ти ли я подтикна да учи дизайн?
Тя мечтаеше да стане доктор и се надявах, че ще учи медицина. А и винаги се е интересувала от здравни въпроси, което продължава и днес. Дори ходеше на уроци и се подготвяше да кандидатства медицина. Един ден обаче каза, че иска да замине за Милано и да учи мода. Изненада ме с решението си, защото се бях примирила, че ще се развива в друга посока. Приеха я и в двата модни университета в Милано – Академията за дизайн и Института Europeo di Design. Решението го взе, хвърляйки ези и тура. В крайна сметка се падна Академията за мода, където тя се дипломира.
Разгледайте още снимки в Галерията.
Кога ти беше най-трудно като майка?
Доротея не беше буйно, а кротко и добро дете. Носех я с бебешкото й кошче на работа, където и служителките ми я гледаха. Като тръгна на детска градина, също я водех с мен между роклите. Интересно беше, че за всеки цвят казваше, че е бял. Дори с мъжа ми Валери се притеснихме и решихме да я заведем на лекар. И точно, отивайки към болницата, пресичайки пешеходната пътека, я попитах какъв цвят свети светофарът, а тя каза: „По принцип се минава на зелено, обаче е бяло. А сега е червено и трябва да спреш.” Успокоихме се с мъжа ми, че детето е добре и се върнахме вкъщи. Но с времето Доротея проявяваше характер или както казват хората – „големи деца, големи ядове”. Ако сега трябва да се повтори нашата раздяла, когато тя замина за Италия, няма да я преживея. Непрекъснато я мислех. Веднъж Доротея ми каза, че не иска да става дизайнер. Попитах я защо? Отговорът й беше, че няма да има време за децата си. Това беше нож, който ми заби и до днес, като се върна към тези нейни думи, много ми тежи. Забързана да правя кариера и от колекция в колекция, останах само с нея, не родих още едно дете. Затова сега й казвам един ден да има повече деца, а аз ще й помагам. Няма да скрия, че и днес Доротея често ме разплаква. Поводът е, че при личен повод тя непрекъснато пише на мен и на баща си сърцераздирателни картички, на които аз не спирам да плача.
Какви различия и спорове сте имали?
Не бяха малко до преди Доротея да навърши 22-23 години. Имахме различни разбирания, вкусове, предпочитания... въобще бяхме като черно и бяло. Доротея харесваше цветни неща, лъскави и ластични дрехи, а аз се отнасях критично към всичко това. Въпреки че правя толкова бляскави дрехи, за себе си винаги избирам най-семплата рокля. Понякога си казвам: „От утре, София, си променена!” Идва утре и аз пак съм си същата. Последните три-четири години, постепенно се напаснахме до такава степен, че освен единомислието в работата, носим и еднакви дрехи. Често харесваме едно и също нещо и решаваме, че ще вземем само една бройка и ще го носим заедно.
Тази година се навършват 31 години, откакто се занимаваш с мода. Как ще отбележиш събитието?
На 26 март в колаборация с „Мерцедес”, на които от 15 години съм лице, ще представя колекцията си „Viva la donna” в шоурума на марката. Облеклата са за лятото и са вдъхновени от жените, тръгнали от нулата и стигнали върха. 31 дами, колкото са и годините в творчеството ми, ще дефилират в официални тоалети. Не съм заложила на конкретен цвят. Впечатленията ми през годините са, че повечето дами, когато дойдат в модната къща, държат на черен тоалет, но често си тръгват с такъв в друга тоналност. Има много общи неща между моята работа и тази на автомобилния бранд. Например, камъните, които поставям аз са върху плата, те ги слагат във фаровете. Роклите, които изработвам, са от скъпи материи с естествени камъни, затова те наистина са мерцедесът на роклите. Тази година темата е за успялата жена, затова и облеклата са по-бизнес насочени.
А в модната къща какво ново могат да намерят клиентите?
Доста е променен стилът в последната ми колекция и хората могат да намерят разнообразие от летни тоалети – за круизи, за почивки и море, до коктейлни рокли, които са в два варианта – и къса, и дълга, комбинирана с различни жакети. Повечето дрехи са в бежаво, лилаво, розово, черното почти съм го изключила. Като силуети предлагам всичко – от правата до разкроената рокля, феерична. Използвани са много комбинации от платове и дантели. Тази година се завръщат флоралните мотиви и естествената коприна, а млечнолилавото ще завземе витрините това лято.
