На 23 юли 1942 г. големият български поет Никола Йонков Вапцаров е разстрелян на гарнизонното стрелбище в София.  

Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско, тогава все още в Османската империя. През живота си е активен антифашист и сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия, повлиян е и от идеите на македонизма.

През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.

"Моторни песни" е единствената стихосбирка, която издава приживе през 1940 г., а сред най-известните му стихотворения са "Вяра", "Двубой", "Пролет", "История", "Селска хроника", "Писмо", "Романтика", "Кино", "Доклад", "Ботев", "Хроника".

Днес се навършват 77 години от разстрела на Никола Вапцаров. Отдаваме почит към живота и творчеството на българския поет с двете му предсмъртни стихотворения - "Прощално" и "Борбата е безмилостно жестока".

Снимка: Уикипедия

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.