На 22 октомври 1870 г. във Воронеж, Русия, се ражда писателят и поет Иван Алексеевич Бунин - първият руски автор, получил Нобелова награда за литература през 1933 г. Иван Бунин първоначално пише поезия, но по-късно предимно къси разкази. Сред най-значимите му творби са повестите "Село" и "Суходол", а последният му сборник с къси разкази "Тъмни алеи" е считан за най-четен в Русия през 20 век.

Иван Бунин напуска Москва след Руската революция през 1917 г. и се премества в Одеса, като емигрира от Русия с последния френски кораб през 1919 г. Установява се във Франция, където изразява антипатия към режима на болшевиките в родината си, а по-късно нарича съветското правителство "отвратителна галерия от каторжници". Иван Бунин умира от инфаркт във френската столица през 1953 г., като няколко години по-късно е отменена забраната за публикуване на произведенията му в СССР.

Днес се навършват 149 години от рождението на Иван Бунин, а ние почитаме живота и литературното наследство на руския писател с поема от стихосбирката "Листопад" на "Ars poetica" в превод на български от Кирил Кадийски.

Затишие

След дните мрачни със среднощна самота

настават светли дни - за сетно сбогом време;

над тихите поля денят спокойно дреме

и дивни размисли навява вечерта.

Степта мълчи - ни звук, ни някакво движение.

Прозрачен, въздухът трепти пред моя взор:

жълтеещият лес от слънце нажежен е,

пламти - златист пожар в бездънния простор.

Брезовите листа - безшумни пеперуди,

сред паяжините оплетени - блестят

и лекият ветрец ги сепва и ги буди

и в сухата трева безпомощно валят. 

В пустинното небе, високо над земята

се носят облаци - воал от светлина.

И всичко светло е, с мълчание обвято,

в душата и край теб - покой и тишина.