На 14 юни 1986 г. света напуска един от най-изтъкнатите южноамерикански писатели на 20 век - Хорхе Луис Борхес, станал световноизвестен с книгите "Измислици", "Всеобща история на безчестието" и "Алефът". Днес се навършват 33 години от смъртта на аржентинския автор, а ние отдаваме почит към непреходното му творчество с 10 вечни цитата от Борхес.

Хорхе Луис Борхес
Снимка: Getty Images

"Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички жени, които съм обичал и всички градове, които съм посетил."

"Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел."

"След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душевност."

"Винаги съм си представял, че раят е библиотека."

"Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват."

Хорхе Луис Борхес
Снимка: Getty Images

"С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера."

"С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания."

"Засади собствените си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя."

"Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът - тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара."

"Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение."