Той се занимава с фотография повече от 40 години. Неговите фотографии са обиколили света. Зад гърба си има над 60 изложби и множество награди. Част от снимките му са включени в най-престижните издания! Днес ви срещаме с един от най-добрите български фотографи - Милан Христев.
"Улична фотография се казва, а улицата си е брутално откровена… Тя започна след 1990 г. Преди това нямаше… Казваш, че снимаш документална фотография. Първо, че беше по-безопасно за пред властите и някак си минаваше по-незабележимо. Трудно се котираше по изложбите, защото не й се обръщапе внимание. Не беше толкова модерно да се снима документално", спомня си Милан.
"Като ловец. Просто виждаш го момента, щракваш го. Може би дългото време на снимане, дългото време на лов, ми е помогналало да запечатам точния момент", допълва той.
"Удивително беше това село – с неговите жители, с неговите герои. Тук на тази врата съм направил един от добрите си кадри с крещящия човек, еднокрак човек. Истински българи, без подправеност, без грим. Чисти и натурални", казва Милан за родопското село Косово.
"Другият кадър, който направихме тук, беше "Обичам те, мой роден край!" Един много странен надпис беше залепен тук горе и този човек, който беше - сакатият, разказа как е загубил крака си по време на войната и как е останал военен инвалид… Постоянно се връщам тук и всеки път е различно, едни хора са си отишли, други са дошли", допълва той.
"Обогатява ме духовно. Натрупва ми една информация, едно богатство от образи, които ми остават в съзнанието и като че ли ме правят по-мъдър", споделя Милан.
"Уж ги виждаш същите улици, но като погледнеш снимката, виждаш друга атмосфера... Никога не можеш да определиш в настоящия момента това, което правиш. Фотографията трябва да се остави да узрее, да премине в друго време, за да може да бъде оценена. Много е трудно фотографията да е снимана в настоящия момент и в него да бъде оценена. Тя трябва да узрее и да избухне като бомба в настоящия момент", заявява Милан.
"В кабинета по физика ми направи впечатление, че бялата светлина - пускаха я през една призма и се разлагаше, ставаше дъга. Страхотно впечатление ми направи после с фотоапаратите, които бяха наредени – как щракането на апарата по един такъв начин ти казва, че кадарът е направен категорично. Това много ме впечатли – категоричният начин на щракане, и тогава реших, че това ще е нещото, което ще правя", спомня си той.
"Участвах на един пионерски конкурс през 1978 г. и случайно преминах по улицата и видях една баба как гледа през прозореца и на преден план имаше една решетка - много хубаво изрисувана, изкована от желязо – и сякаш бабата гледаше през времето и пред годините и през епохите… Култов кадър си остана в моята фотография", казва Милан.
"Беше краят на септември, беше топла утрин, събота и неделя и минавах по улицата и станах свидетел точно на този момент, когато жената с една греда повдига трабанта, а мъжът явно правеше нещо отдолу и снимката я нарекох "Семейни ремонти в събота следобед", казва той.
"Започнах да снимам на голям формат и тогава ми дойде хрумката да повторя няколко кадъра върху филма и тогава видях, че се получават едни интересни двоини и троини експонации. Тази многопластовост в изображението звучеше именно като камбана - като камбана на времето, нещо такова може да се опише това повтаряне на изображението", споделя Милан.
"Страхотна емоция, божествена емоция, голям кеф… Много ми е приятно, да си винаги готов във всеки един момент да запечаташ времето около теб", казва той.
Още за фотографа Милан Христев може да видите във видеорепортажа за Радиана Божикова за "Тази събота, тази неделя".
