На 21 октомври 1969 г. в Сейнт Питърсбърг, Флорида, света напуска един от най-силните гласове на бийт поколението – Джак Керуак. Писател, поет и художник и представител, Керуак е емблематична фигура на бийтпоколението и един от най-важните американски автори, редом с Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз, Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър С. Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън.

Голямата част от живота и творчеството на Керуак са изпълнени с пътешествия сред необятната шир на американския континент, което често отразява желанието му да се освободи от матрицата на обществото и да намери смисъл в живота. Това търсене го провокира да експериментира с наркотици и психеделици (използва псилоцибин, марихуана и бензедрин и други), да изучава духовни учения като будизма и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му са същински катализатор за контракултурата на 60-те. 

Днес се навършват 53 години от смъртта на Джак Керуак, а ние почитаме американския автор на култови класики като "По пътя" и "Бродягите на Дхарма" с някои от паметните му мисли и цитати.

"Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

"Аз се снимах анфас и приличах на тридесетгодишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му."

"Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме… От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи — мига, в който нещата ще се решат веднъж завинаги."

"Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен."

"Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него."

"Този свят ми дължи някои неща, това е всичко."

"И така ще се потопим в сладкия живот, "защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето."

"Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие."

"Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос."

"В затвора човек си обещава правото на живот."

"Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е."

"В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."

"Е, голяма работа в края на краищата! Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни."

"Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин. Изобщо къде сме застанали и как?"

"Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…"

"Да намериш нирвана е като да локализираш тишината."

"Дали сме паднали ангели, които не искаха да повярват, че нищото е нищо - и бяхме родени да губим нашите любими и нашите скъпи приятели един по един, докато накрая изгубим своя собствен живот за доказателство?"

"Един ден ще намеря верните думи и те ще бъдат прости."

"Накрая бездомният човек имаше всички основания да плаче - всичко на този свят беше насочено срещу него."

"Светът е филм за всичко, което съществува; той е филм, направен от същия материал, който е навсякъде, принадлежащ на никого; който е това, което всичко е."

"Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ - това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа…"

"Всички човешки същества са и мечтаещи същества. Мечтите обединяват цялото човечество."

"Кара ме да се чувствам горд, че така или иначе обичам света - омразата е лесно сравнима."

"Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса."

"Ще ме обичаш ли и през декември така както ме обичаш през май?"

"Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край."

"Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди."

"Пиши със спомени и изумление за себе си."